Дългоочакваното понижаване на основната лихва, предприето от ЕЦБ , вече е факт, който обаче изненада мнозина – 0.15 процента. На такъв процент на годишна база ще се осъществяват основните едноседмични рефинансиращи операции на банката. Всъщност голямата новина е, че за първи път в историята централна банка от този мащаб понижава лихвите по привличани от нея депозити под 0 процента. От началото на следващата седмица банките от еврозоната ще имат възможността да депозират средства в ЕЦБ, за което ще си плащат, защото лихвата е минус 0.1 процента. Нещо като такса за сейф – оставяш си парите да ги пазят, за което си плащаш. С всичко това централните банкери искат да пренасочат банковите авоари към бизнеса, а не към трезорите. Очакванията са фирмите да имат по-лесен достъп до паричните ресурси.
В това време САЩ отчитат ускоряване на икономическия си растеж. Германската икономика отчита засилена производствена активност. Австралийската икономика показва завидна жизненост с ръст от 3.5 процента. Имотният пазар в Англия се оживява, което е явен признак за нарастващото благосъстояние. С една дума, светът се събужда.
На фона на позитивните новини, че пари в Европа ще има и че водещите икономики излизат от летаргия, дилъри и инвеститори разпродадоха сигурните си инвестиции в държавните ценни книжа на Германия и САЩ. И си накупиха по-малко сигурните, но пък по-доходоносните корпоративни книжа.
В цялата тази суматоха цената на ДЦК на Италия и Испания останаха непроменени, така бе и с българските емисии от държавни книжа.
Еврооблигационната ни емисия с падеж през януари 2017 г. продължи да се търгува при цена 108.65 евро за 100 номинал, гарантираща доходност от 1.38% на годишна база.
Деноминираните ни в долари глобални облигации, чийто падеж е след седем месеца, може да се придобие при цена от 104.5 щ. долара за 100 номинал – най-ниска от пет години насам. Въпреки по-ниската цена доходността й се понижи вместо да се повиши, защото падежът й наближава, а лихвите по нея са високи – цели 8.25% на годишна база. Инвестицията в книжата сега носи 0.65% на годишна база, при положение че депозит в долари при първокласна банка може да се договори при 0.45% годишно.
Търговията и с българските книжа, емитирани на вътрешния пазар, продължи на нивата отпреди седмица. Книжа от най-дългосрочната ни държавна облигационна емисия с падеж след 10 години и сега може да се придобият при 107.45 лв. за 100 номинал и при доходност от 3.13% годишно.
Емисията ни с падеж след пет години продължава да носи доходност от 1.78% на годишна база. Двегодишните ни книжа пък се търсят при доходност 0.93% годишно.
Най-краткосрочните ни държавни бонове с падежи след три и четири месеца се договаряха при 0.4 и 0.5% доходност на годишна база.
Българската народна банка ще проведе на 9 юни редовен аукцион за продажба на книжа от държавна облигационна емисия. Предвидено е на него Министерството на финансите да реализира допълнително книжа за 50 млн. лв. номинална стойност, с падеж януари 2019 година. Очакванията ми са да достигане доходност от 1.8% годишно, но каквото е рекъл пазарът, това ще стане.
Банките разполагат с предостатъчно свободни парични ресурси. Индексът ЛЕОНИЯ, отчитащ сключените еднодневни депозитни сделки на междубанков паричен пазар, гравитира около 0.07% и е по-нисък спрямо 0.14%, каквито са стойностите на ЕОНИЯ. Те са явен признак за отличната ликвидност на междубанковия пазар. Банките у нас привличат все повече пари от граждани и отпускат все повече средства на фирми. Само в рамките на месец април привлечените от граждани пари са се увеличили с 460 млн. лв., а от фирмите са намалели с 550 млн. лева. Нетната кредитна експозиция към фирмите се е увеличила с 340 млн. лв. за сметка на тази към други кредитни институции. С една дума, фирмите у нас похарчиха близо 900 млн. лв. през месец април. Някои от тях – за да внесат данъците си, други за оборотен и инвестиционен капитал. Парите се завъртяха, но дали това е временно явление, или тенденция засега не е ясно.
Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
