Големите универсални банки в Европа са носител на значително по-голям риск за финансовата система, отколкото техните по-малки конкуренти. Това е едно от заключенията в последния доклад на Европейския съвет за системен риск (ESRB). Според анализа, съставен от представители на съвета, някои европейски банки са се разраснали прекалено много през последните години.
Особено внимание се обръща именно на големите финансови институции, които предлагат широк спектър от банкови услуги – от банкирането на дребно до инвестиционното банкиране. Според изводите в доклада заради тази тяхна комплексност те са много по-опасни за стабилността на сектора.
Съветът (ESRB), оглавяван от президента на Европейската централна банка Марио Драги, беше създаден след финансовата криза, за да гарантира, че регулаторите не пренебрегват сериозните макроикономически проблеми. Неговата задача е да анализира възможните опасности за Европейския съюз.
„Натрупвайки големи вземания по кредити и прекомерни рискове от пазарите на ценни книжа, банките засилват връзката между цените на активите и предлагането на кредити“, пишат авторите на доклада, сред които е и вицепрезидентът на Бундесбанк Клаудия Бух. Тази опасност според анализа произтича от способността на големите кредитори „да субсидират своите инвестиционни операции, като се възползват от по-ниските разходи за финансиране на традиционните банкови дейности, застраховките на депозити и по-високата вероятност за държавна подкрепа, както и достъпа до рефинансиране от централните банки“.
Общият размер на консолидираните активи на банките в ЕС, включително и тези с чуждестранни собственици, достига до 42 трлн. евро през 2013 година. И въпреки че това представлява спад от 6.7% спрямо 2008-а, секторът остава прекалено голям в сравнение с международните конкуренти. Освен че нараства значително през последните две десетилетия, индустрията става и много по-концентрирана. За да илюстрират това, авторите подчертават, че най-големите 20 трезора в ЕС държат активи от 17.4 трлн. евро (23.7 трлн. долара) през 2012 г., сравнено с 12.4 трлн. долара общи активи на първите 20 кредитни институции в САЩ.
Друго тревожно заключение в доклада е, че европейският банков сектор е нараснал много повече, отколкото всеки друг в последните 20 години и сега е толкова „голям и надут“, че може да навреди на икономическия растеж в региона. Освен това той имал потенциала да предизвика нови банкови кризи и кризи с държавния дълг.
„Банковата система на Европа е достигнала такива размери, че приносът й към реалния икономически растеж е вероятно нулев или отрицателен“, се посочва в анализа. Според експертите към ESRB това е резултат от „неправилното разпределение на капитала в свръхинвестиции в жилищното строителство“, както и в прекомерното поемане на риск от страна на финансовите институции.
В доклада се препоръчват серия от нови политики за намаляване на задлъжнялостта на кредиторите и завръщането им към традиционните банкови операции, а въведените към момента мерки от регулаторите се определят като „недостатъчни“ за справяне с проблемите на сектора в Европа. Авторите са на мнение, че трябва да се въведат някои инструменти, които според тях биха могли да допълнят съществуващите регулации, като например допълнително увеличение на капиталовите изисквания, както и въвеждането на „по-агресивна антимонополна политика“. Те също така предлагат нови структурни реформи, чрез които да се намали размерът на най-големите финансови институции, както и мерки за обуздаване на прекомерното поемане на риск на пазарите на ценни книжа.
През предните няколко години редица големи европейски кредитори като „Дойче Банк“, „Барклейс“ и „БНП Париба“ бяха призовавани неведнъж от регулаторите да разделят традиционните банкови операции от инвестиционното банкиране.
През 2012 г. група експерти начело с гуверньора на Централната банка на Финландия Ерки Лийканен изготвиха пакет от структурни реформи. В него се включва и предложението за промени в структурата на кредитните институции, които да гарантират, че евентуален проблем в една част от банковите дейности няма да зарази цялата кредитна институция. В документа бе заложено задължително отделяне на по-рисковите инвестиции в ценни книжа, търговията за собствена сметка и други високорискови операции в самостоятелна структура. Впоследствие обаче Европейската комисия трябваше да направи компромис с по-лек вариант на реформата, която да обхване около 30 от най-големите финансови институции със системно значение в Европейския съюз. Тепърва обаче предстои новият Европейски парламент да обсъжда елементите на предложението, така че, докато бъде прието, то може отново да претърпи сериозни промени.
