В Европа се надигна вълната на евроскептицизма и шокиращо заля Европарламента . България не излъчи такива представители. И то при положение, че две формации у нас – „Атака“ и Националният фронт за спасение на България (НФСБ), се самоопределят като националисти и еврокритици.
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров напомни преди изборите за своята антиевропейска ориентация, като обяви, че мястото на България е извън Европейския съюз (ЕС), а страната ни може да остане в пакта само ако той се реформира из основи. И дори започна предизборната си кампания от… Москва. Председателят на НФСБ Валери Симеонов пък не постави под съмнение членството в общността. Според него европейските институции трябва да играят по-малка роля при формиране на вътрешните политики на страните. Отделно Симеонов поиска бюрокрацията в ЕС да намалее значително като средство за разрешаване на част от проблемите на България.
На евровота на 25 май за „Атака“ гласуваха 66 000 души (2.9%), а пет години по-рано на същите избори бюлетина за партията на Сидеров пуснаха 308 052 (11.96%).
За НФСБ това бяха първите евроизбори и за нея гласуваха 68 000 души (3%). База за сравнение спрямо предишно гласуване за Европейски парламент обаче няма, тъй като през 2009 г. Националният фронт бе учреден на 17 май 2011-а от Валери Симеонов, Валентин Касабов и Данчо Хаджиев. Това се случи след разрива във взаимоотношенията между собственика на телевизия „Скат“ Симеонов и лидера на „Атака“ Волен Сидеров.
За евроскептиците във Франция гласуваха 25%, 24% в Дания, 22% във Великобритания, 20% в Австрия, 15% вУнгария, 13% въвФинландия и 12% в Гърция. Предвид това се очаква в състава на новия Европейски парламент близо една пета (150) от всички 751 депутати да бъдат евроскептици.
Какво искат евроскептиците?
Първо – повечето им представители са недоволни от голямото влияние, което има ЕС при прилагането на отделните национални политики. Затова настояват тежестта на европейското законодателство да намалее за сметка на националния суверинитет. Второ – те са срещу миграцията на хора в ЕС и наплива им на трудовия пазар в отделните страни. Трето – противопоставят се на източването на социалните системи от чужденците.
Найджъл Фараж например, евроскептик и лидер на Партията на независимостта на Обединеното кралство, нападна България със своята антиемигрантска риторика. И макар да не се оказа прав, че българи и румънци ще залеят Острова след отварянето на трудовия пазар, той спечели първото място на евровота. Неговата партия е и твърдо за излизането на Великобритания от ЕС.
Волен Сидеров също твърди, че мястото на България е извън съюза. С уточнението, че страната ни трябва да си сътрудничи в по-голяма степен с Русия, което също натежа върху крайния изборен резултат на партията му.
Друга причина за слабото представяне на „Атака“ на евроизборите е фактът, че националистите подкрепят кабинет, доминиран от БСП и ДПС. Това неминуемо хвърли сянка върху реномето на „атакистите“ и олекоти тяхната тежест сред гласоподавателите им. Отделно от това Сидеров натрупа допълнителни негативи и от разигралите се многобройни скандали около него.
„Неуспехът на евроскептиците не е само в България, а и в други бивши социалистически държави, присъединили се в Европейския съюз“, каза за „БАНКЕРЪ“ лидерът на НФСБ Валери Симеонов. По думите му в държавите от Източна Европа тези партии не намират толкова голяма подкрепа, защото новите членки не изпитват негативните последици, каквито са вълните от хора, които търсят работа в Германия, Англия и Франция.
Междувременно в сряда (4 юни) Симеонов подаде жалба в Конституционния съд за касиране на европейските избори. Като причини за това той изтъкна купуването на гласове, отстраняването на застъпници на НФСБ от избирателни секции, отказ за издаване на протоколи и нарушаване на Венецианската конвенция, която препоръчва да няма промени в изборните правила една година преди вота.
Любопитното е, че темата за отмяна на резултатите от изборите бе подхваната първо от „Атака“. Това се случи още на 28 май, когато от трибуната на Народното събрание заместник-председателят на партията Десислав Чуколов поиска касиране на вота, тъй като БСП, ДПС и ГЕРБ използвали манипулативни практики.
През седмицата от „Атака“ изпратиха жалба до главния прокурор Сотир Цацаров, с която оспорват легитимността на вота поради две основни причини. Освен масовото купуване на гласове „атакистите“ посочват и това, че в предизборната кампания са изразходвани значителни средства с неясен произход. Заради това от партията на Сидеров смятат, че изборите от 25 май са незаконосъобразни и невалидни.
Независимо от общата тема за обжалване на резултатите от евроизборите сближаване между „Атака“ и НФСБ категорично няма, заяви за „БАНКЕРЪ“ Симеонов.
Възможно ли е обаче обединение на останалите български патриоти?
Според двамата бивши дейци от „Атака“ Павел Чернев и Димитър Стоянов такъв сценарий е напълно реализируем. В сряда Чернев заяви в ефира на бТV, че обединението на националистите е абсолютно задължително. „Ако това не стане, патриотичните формации лесно биха претърпели крах, така както се случи с десните и земеделските партии“, сподели той и подкрепи Симеонов за обжалването на резултатите от изборите.
Димитър Стоянов пък заяви, че подобно обединение ще стане по естествен начин, в случай че всички патриотични партии в България членуват в европейското семейство „Европейски свободен алианс“. Стоянов, който в момента е лидер на Национал-демократичната партия, уточни още, че в България най-голямата такава партия е НФСБ и призна, че тя е водеща у нас.
„Нейното формиране спомогна за запазването на патриотичния вот. Успех в Източния блок има там, където националистическите партии продължително са отстоявали своите идеали и цели, без да правят никакви компромиси с никого за това какво ще получат, ако подкрепят правителството“, заяви още Стоянов.
От изказванията на Симеонов, Чернев и Стоянов (син на бившата съпруга на Сидеров – Капка) е ясно едно: „Атака“ не е желана в хипотетично бъдещо обединение на националистите. Дори нещо повече – „атакистите“ остават изолирани и малко по-малко започват да бъдат измествани от техните бивши кадри.
