Интригата около избора на бъдещия председател на Европейската комисия продължи да се заплита през седмицата, въпреки че групата на европейските християндемократи увеличи преднината си пред следващата я втора политическа сила на европейските социалисти. Публикуваните на 3 юни осъвременени резултати от майските избори за Европейски парламент показват, че ЕНП е спечелила 221 места (29%) в следващия европейски законодателен орган. Оценките до края на миналата седмица отреждаха 214 депутати на политическата сила. Социалистите остават втората по големина парламентарна група със 189 места (25% от общия брой) – под обявените 191 депутати. Последните резултати отреждат 59 места на либералите (срещу 64 миналата седмица) и 52 депутати на зелените, колкото беше досегашната оценка. Окончателните резултати се очакват по-късно през юни.
Новите данни засилват позициите на кандидата на ЕНП – Жан-Клод Юнкер, да оглави Еврокомисията – изпълнителния орган на Европейския съюз, който предлага и въвежда в действие правната уредба на общността, работи като антимонополен арбитър на блока, управлява бюджет за 140 млрд. евро и договаря търговски сделки. Мандатът на сегашния председател – Жозе Мануел Барозу, изтича през октомври.
Юнкер има подкрепата на държавните лидери – християндемократи, включително и на германския канцлер Ангела Меркел. При нея обаче се наблюдава известна склонност да мени предпочитанията си. Агенция „Ройтерс“ съобщи през седмицата, че Меркел запитала френския си колега Франсоа Оланд дали е готов да представи кандидатурата на управителния директор на МВФ Кристин Лагард за председател на комисията. Информацията бе определена като „невярна“ от говорителя на германския кабинет Щефан Зайберт, който припомни, че Меркел е застанала твърдо зад Юнкер още на 3 юни. Избраният на 4 юни нов парламентарен шеф на групата на ЕНП – Манфред Вебер, също предрече, че бившият премиер на Люксембург ще е новият председател на ЕК, и заяви пред репортери в Брюксел, че целта му е да гласува през юли именно за Юнкер.
Това не пречи на интригата да тлее и да се развива, защото, според френски източници, германският канцлер и министърът на финансите й Волфганг Шойбле ценят високо Лагард като стабилен и готов на компромиси политик. Нищо чудно тя да е резервният план на германците, при все че Париж не е склонен да се отказва от лидерския пост в МВФ.
Големият препъникамък пред Юнкер се нарича Дейвид Камерън. Английският министър-председател предупреди миналата седмица европейските лидери, че Великобритания може да напусне ЕС, ако ЕНП настани кандидата си начело на Европейската комисия. Според английския „Гардиън“ Юнкер казал по време на частна среща на групата на ЕНП, че „би било грешка да отстъпят пред британците по този въпрос“ и че „никой няма да го принуди да коленичи пред англичаните“. Юнкер добавил също, че най-много го притеснява засилената кампания на британската преса и се оплакал, че „таблоиди са окупирали къщата му, а фотографи тормозят съседите му и ги разпитват за семейните му дела“.
Заради напечената ситуация европейските ръководители отхвърлиха на срещата си в Брюксел на 27 май призивите да предложат Юнкер за председател на ЕК, като обвързаха избора с пакет от личности за останалите висши позиции в Евросъюза. Пазарлъците ще продължат до следващото събиране на 26-27 юни, а европейските дипломати ще гласуват през юли номинирания за заместник на Барозу.
