Министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов се разбърза. Една година след като влезе във властта, през миналата седмица той успя да „дотъркаля“ до пленарната зала Закона за кадастъра и имотния регистър, а през тази кабинетът прие и предложенията му за над шестдесет промени в Закона за устройство на територията. Те бяха анонсирани като част от усилията на правителството да предприеме „радикални мерки“ за намаляването на административната тежест за хората и бизнеса.
Ако предложенията на Данов бъдат утвърдени от Народното събрание, гражданите вече ще могат да се разпореждат по-свободно със собствените си имоти. Отпада задължението им да искат разрешение от общините, за да изграждат беседки, барбекюта, чешми и да извършват малки подобрения в дворовете си.
Друга съществена промяна, която ще породи проектонормативът , е възможността собствениците на жилищни имоти, които искат да променят тяхното предназначение, да го правят, без да искат съгласието на общината. С други думи, ще могат да превръщат апартаменти и приземни етажи в офиси, в магазини и помещения за предоставяне на услуги без административни усложнения.
Орязват се правомощията на общинската администрация по отношение на разполагането на т.нар. преместваеми обекти. Досега това ставаше след одобряване на съответните ситуационни планове на всяка община, сега ще се прави по определен от министъра ред. Главните архитекти на общините ще имат задължението да изготвят схемите за поставянето на този тип обекти и на елементите на градското обзавеждане (пейки и спирки), но те ще трябва да бъдат съобразени с наредба, издадена от министъра, а не от общинския съвет.
Собствениците на рекламни съоръжения и конструкции, които са поставени върху покривите на жилищни кооперации, оттук насетне ще носят пълната отговорност за тяхната безопасност.
В новия проектонорматив се съкращават и сроковете за издаване на подробните устройствени планове. Сега те ще бъдат намалени от 30 на 14 дни.
Предложена е и промяна, чрез която изискването при изменение на подробния устройствен план да бъдат уведомявани всички засегнатите страни (т.е. всички съседи) се облекчава. На практика новите текстове предполагат, че когато няма възможност уведомленията за промените да бъдат връчени лично на всеки засегнат поотделно (в случаите, когато не могат да бъдат издирени), те ще се смятат за уведомени чрез „Държавен вестник“. Липсата на имотен регистър, грешките и непълнотите в кадастралните карти (където ги има) създаваха досега сериозни проблеми. Липсата на актуални адреси на собствениците на съседни имоти и невъзможността да бъдат събрани необходимите подписи на практика спираше за неопределено време устройствените процедури. Тази стъпка безспорно ще доведе до сериозно облекчение на хората, които имат намерение да започнат строителство в собствени имоти, особено на места, в които няма приет общ устройствен план. До този момент подобно начинание се превръщаше в истинско приключение за решилия се да предприеме такава стъпка.
Но еколозите посрещнаха на нож идеята на министър Данов, залегнала в предложенията за промени в Закона за устройство на територията, администрацията и проектантите сами да решават дали строежът им попада в определените от закона категории, за които задължително се изготвя екологична оценка. Те са категорични, че отпадането на досега действащия норматив, който задължаваше бъдещите инвеститори да поискат становище от Министерството на околната среда (респ . от екоинспекцията), от което да стане ясно има ли необходимост от екооценка или не, ще доведе до нови нарушения при опазване на околната среда. Освен това досега инвеститорите имаха ангажимент да плащат за тези оценки и съответните такси. На практика те сега им се опрощават.
Промените в Закона за устройство на територията могат да станат факт до края на лятната сесия на парламента. Ако той обаче все още работи.
Предложенията за промяна на Закона за устройство на територията са резултат от деветмесечната работа на експерти и на браншовите организации. Първият вариант на норматива не беше приет много радушно от строителите и от проектантите. Нещо повече – Камарата на архитектите излезе с доста критично писмо и конкретни предложения. Част от тях вече са залегнали в новите текстове, но според архитектите все още има и такива, които трябва да бъдат „изчистени“. Но всички са убедени, че основна пречка да има инвестиции в България са лошата инфраструктура и сложните процедури за издаване на разрешение за строеж. Чрез новата нормативна база хората ще могат да регулират и да харесват мястото, където живеят, ще бъде намален броят на необходимите документи както за издаване на строителни разрешения, така и на регулаторните режими. И най-важното – сроковете за това ще бъдат съкратени максимално. При обсъжданията бяха дадени примери, че в развита държава устройственото планиране на градски район приключва за около три години, а разрешение за строеж на средноголяма жилищна сграда се получава за около три месеца, а у нас тези срокове са „неограничени“. С определяне на конкретни срокове, въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие с поемане на отговорност от конкретни служебни лица ще бъдат решени много от проблемите в администрацията, категоричен беше министър Данов, когато защитаваше бъдещите изменения на закона.
