Финансов погром, катастрофа, разруха и какви ли не още други ужасни квалификации изсипаха за състоянието на държавните финанси лидерите на опозицията през седмицата. И всичко това, защото дойде време да се емитира отдавна планираната емисия от облигации за продажба на външни пазари. Както в. „БАНКЕРЪ“ прогнозира, противниците на кабинета „Орешарски“ я вкараха мощно в речника на популизма. В ролята на мрачен архипророк този път обаче се изяви не само Бойко Борисов. Като „поддържаща група“ към него са и Радан Кънев и Мартин Димитров. Веднага след изборите за евродепутати бившият председател на СДС Мартин Димитров заяви: „За една година това правителство е успяло да натрупа 10 млрд. лв. нови краткосрочни задължения. В това число влизат 3 млрд. лв. нови дългове, които предстои да бъдат взети, 3 млрд. лв. дълг на НЕК, 1 млрд. лв. дълг на БЕХ, бюджетен дефицит само до момента от 800 млн. лв., задлъжнялост и недостиг в общините 500 млн. лв., недостиг в здравеопазването 500 млн. лв. и средства, които ще бъдат похарчени за проекта „Южен поток“ – 1.2 млрд. лева“. След което Димитров дори поиска да бъде свикан Съветът по национална сигурност към президента, който да обсъди този проблем.
В началото на седмицата в същия мрачен ритъм започна да нарежда и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. В сутрешното предаване на една от националните телевизии той обяви: „Дълго време съм бил кмет на София. После съм бил премиер. С други думи, 10 години съм се занимавал с това как се прави бюджет. Това, което виждам сега, е вече случила се катастрофа. Недофинансирането на болниците и дупката в здравната каса се очертава до края на годината да стигне половин милиард лева. Това, което виждам на сайта на финансовото министерство, е дупка от 864 млн. лева. Прехвърлените пари за осигуровки за 2015 са още 200 млн. плюс 7 млрд. лв., които взеха за енергийните дружества. Виждате ли каква цифра става. Затова всички говорят за избори наесен. Тъкмо когато започне да се прави новият бюджет.“
Лидерът на ГЕРБ може дълго време да е „правил“ бюджет, но относно познанията му за това какво влиза като приход и разход в консолидираната фискална програма и при изчисляването на държавния дълг е останал на ниво занималня. Дори и първи клас не е минал. Поне такова впечатление създават изявленията му и начинът, по който борави със статистически данни. Защото според електронните сайтове пак той бил казал, че управляващите „ни загробвали“ с плащания по дълга от 3 млрд. лева.
Ако беше прочел Закона за държавния дълг, по който работеше неговото правителство, и Закона за публичните финанси, приет от предишното Народно събрание, доминирано от мнозинството на ГЕРБ, Борисов щеше да е наясно, че дълговете на държавните дружества и разходите за тяхното обслужване не се отразяват на държавния дълг и на държавния бюджет. Това се случва само ако по тези дългове има държавни гаранции. Но такива няма. Защото, ако имаше, още по времето на правителството на ГЕРБ, когато например дългът на железниците към „Сименс“ не бе обслужван, външните кредитори щяха да ни принудят да го платим. В този ред на мисли да попитаме защо наистина видният бюджетен професионал Борисов и още по-видният експерт на Световната банка – финансовият му министър Дянков, не платиха дълга към „Сименс“? И кой е виновен, че той още виси на гърба на българските граждани? Защо не платиха тогава, а сега вият на умряло за него? Това поведение как да окачествим?
Впрочем сегашният финансов министър Петър Чобанов даде много точно определение на ситуацията, като призова въпросът с държавния дълг да не се профанизира. Това не е някаква обида, защото за познавач на древните езици, какъвто според някои свои прояви в парламента е Борисов (сигурно си спомняте цитирането на латински сентенции от трибуната на Народното събрание), е напълно ясно, чe според древните във всяка една сфера съществуват две пространства – сакрално, където се намират посветените, знаещи и можещи люде, и профанско, където са масите, които не са наясно със същността на нещата. Та в този смисъл нека бюджетният специалист Бойко Борисов да не профанизира въпроса с дълга, а да поддържа дебата за него на полагащото му се експертно ниво.
Защото проблеми във фискалния сектор наистина съществуват, но те не са от вчера и има решение за тях. Например с дълга на енергийния сектор, както и на БДЖ. Тези задължения не влизат в размера на държавния дълг, но се отчитат в брутния дълг на Република България, който към март 2014-а е 37.9 млрд. евро. За цялото управление на ГЕРБ от юни 2009 до февруари 2013-а този брутен външен дълг е варирал между 36.7 и 38 млрд. евро. Така че нищо в това отношение не се е променило и ако сега съществуват проблеми с външната задлъжнялост на държавните фирми, тях ги е имало и при управлението на ГЕРБ. Но не е направено нищо за решаването им.
За изявленията, че сме имали плащания по дълга от 3 млрд. лв., въобще не си струва да говорим, защото подобни бюджетни плащания може да има само ако главницата на държавните задължения е между 60 и 70 млрд. лева. А такива техни размери не сме и сънували и скоро няма да видим. Подобни разходи може да има само при годишните плащания по лихви и главници на брутния външен дълг на България. Само че там 90% от плащанията са на търговски дружества (тук влизат и търговските банки, и частните фирми), които нямат отношение към държавния бюджет. Така че Борисов да не плаши гаргите.
По отношение на бюджетния дефицит и приходите в хазната – това, че за първите четири месеца на годината бюджетът е на червено с 864 млн. лв., е факт. Но от него не бива да се прави трагедия, защото при управлението на ГЕРБ през 2010-а за същия период дефицитът е бил 937 млн. лева. Тогава наистина се наложи да има актуализация на бюджета, с каквато ни плашат и в момента. Но когато правителството на Борисов бе принудено да коригира числата за приходите и разходите, то дори и не помисли да подава оставка.
Освен това промяната в бюджета през 2010-а бе наложена от неизпълнението на данъчните приходи – 25.9% от заложените. Изпълнението на данъчните приходи за четирите месеца на 2014-а е доста по-голямо – 30.1% от предвидените в Закона за държавния бюджет. Вярно е, че не всичко в това отношение върви гладко, но пък именно затова съществуват така наречените бюджетни буфери, които правителството на Орешарски предвидливо задели, а Симеон Дянков и през 2010-а, и след това високомерно загърби.
По някои оценки въпросните буфери са в размер на малко повече от 1 млрд. лв. и могат да покрият както изоставането в събирането на приходите, така и по-високите разходи на Здравната каса и на болниците. Става дума за това, че според закона за държавния бюджет, при опасност от неизпълнение, правителството може да съкрати 10% от текущите бюджетни разходи и по този начин да икономиса 830 млн. лева. Отделно от това за близо половината от 500 млн. лв., предвидени за инвестиционната програма на общините и областните управи, не са подготвени проекти, така че около 250 млн. лв. от заделените за нея пари могат да бъдат пренасочени към други пера. Ето откъде идва резервът, с който може да бъде балансиран бюджетът. Всички тези похвати са ясни на експертите, но Борисов явно не е в тази група. Да не говорим, че те се прилагат у нас вече две десетилетия, в това число и от ексфинансовия министър на ГЕРБ Симеон Дянков. Затова е най-добре и за самия Борисов да престане да вещае страхотии, защото прилича на онези първобитни шамани, които до умопомрачение се въртят в кръг и до безсъзнание напяват „Кааатаааастрооофааа“ с единствената надежда прорицанието им все някога да се сбъдне.
