На днешния ден през 1838 г. е роден Томас Блейк Гловър (Thomas Blake Glover) – шотландски търговец, работил и живял дълги години в Япония. Той е носител на втория най-висок орден в страната – "Орден на Изгряващото слънце", заради своя принос за модернизацията на азиатската страна.
Гловър е роден е в град Фрейзърбърг, близо до Абърдийн, но шест години по-късно семейството му се премества в Бридж ъф Дон. Там баща му работи като брегова охрана. Бъдещият предприемач завършва училище, след което работи като пътуващ търговец, пътувайки из цяла Шотландия.
През 1859 година Гловър пътува за Шанхай (разположен в източната част на Китай, при вливането на река Яндзъ в Източнокитайско море) и Нагазаки (столицата на и най-големият град в префекурата Нагасаки в Япония), работейки за Jardine Matheson Holdings Limited и търгувайки с японски зелен чай. Две години по-късно основава своя собствена фирма Glover Trading Co.. Първият голям търговски успех на шотландеца е свързан с продажбата на кораби, оръжия, барут и боеприпаси на бунтовните кланове Сатсума, Чойшу и Тоза в Япония, в началото на 60-те години на ХІХ век.
Основният бизнес на Гловър се развива в град Нагазаки, където той построява една от първите сгради, издържана изцяло в западен стил. През 1868 година бизнесменът сключва договор с клана Сага за разработване на първата мина за въгледобив в Такашима. По същото време строи и първият сух док в Япония – специално съоръжение – тесен басейн или специално плавателно средство, което може да бъде наводнявано и дренирано, позволявайки на плавателни съдове да бъдат ремонтирани, достроявани и други. Със сух док разполага всеки кораборемонтен завод в света. Според древногръцкия писател Атенаус Нукратис, сухият док е измислен и се използва в Гръцки Египет някъде около 221-204 п.н.е. Използват го за да пускат на вода новостроящи се кораби, намирайки подходящо място близо до морето и изкопавайки дупка в която се строял кораба. След като бил готов, разрушавали дигата и пускали плавателния съд на вода.
В Китай такова съоръжение започва да се използва от около 1070 г., а в Европа, първият сух док, бил построен по заповед на Хенри VII в Портсмът през 1495 година. Днес най-големият сух док в света се намира в Белфаст, столицата на Северна Ирландия, и е с размери 556 на 93 метра, и с капацитет от 1.2 млн. тона.
Томас Глоувър банкрутира през 1870 година, но остава в Япония, където продължава да ръководи мината в Такаешима, която е национализирана, а през 1881 година е закупена от основателя на "Мицубиши" – Ивасаки Ятаро (Iwasaki Yataro), виден японски финансист и корабен индустриалец. Роден е на 9 януари 1835 година в Аки, префектура Кочи в селско семейство, в тежки и размирни времена. Възползвайки се от необикновена възможност, напуска родното си място и заминава за Токио, заедно със своя учител. Започва да се движи в общество на политически активисти, запознава се с много настоящи и бъдещи държавни служители.
Няколко години по-късно основава "Мицубиши Транспортейшън Къмпани" с която започва да превозва стоки от Япония за Китай и обратно. Започват годините на бързо разрастване на японската икономика и отварянето й към останалия свят, което води от своя страна до бум в транспортните превози, основно по море. Компанията стъпва здраво в транспортния бизнес, ставайки една от двете най-големи в Япония, когато Ятаро заболява от рак на стомаха и умира на 50-годишна възраст. Делата в компанията ги поема неговият брат, който продължава развитието й, разширявайки бизнеса и в минното производство и банкиране. След смъртта му, синът на Ивасаки Янтаро – Ивасаки Яносуке, поема семейният бизнес от своя чичо. Фамилията губи бизнеса си, но Ивасаки остават в учебниците като пример за бизнес развитие.
Томас Глоувър става основна фигура в индустриализацията на Япония, подпомага основаването на корабостроителница, собственност на Мицубиши и Японска пивоварна фабрика, която по-късно е наречена "Кирин Бруъри Къмпани" (Kirin Brewery Company Ltd.), и която съществува и до днес и е част от "Мицубиши груп". Първият завод за производство на бира Kirin е основан в Йокохама през 1907 година, като все още съществува в най-големият пристанищен град в Япония, административен център на префектура Канагава. Йокохама е разположен на 30 км от столичния мегаполис Токио, за който служи и като "спално предградие". Има силна собствена икономическа база, представена основно от морски транспорт, както и от биотехнологическа и полупроводникова индустрия.
Томас Глоувър умира в дома си в Токио на 13 декември 1911 година и е погребан в Нагазаки.
