„Поздравявам Станишев за смелата позиция“, обади се чак от Вашингтон бившият премиер Бойко Борисов по повод днешното изявление на червения лидер, с което той поиска предсрочни избори още през юли. И няма как да е иначе, когато председателят на БСП е на път да предостави на тепсия нов мандат на „генерала“ със своята своеобразна абдикация от властта. Освен всичко друго, Станишев обеща да направи това точно в петък, 13 юни- чудесен подарък за рождения ден на лидера на ГЕРБ.
Въобще, през тази една година, откакто е мандатоносител, лидерът на социалистите направи сериозни усилия да постеле отново червения килим пред вожда от Банкя. Започна се някъде по това време на миналата година с избора за председател на ДАНС, последва пробутването на партийни назначения в кабинета „Орешарски“, който бе обещано да е експертен, премина се през назначенията на червени и депесарски „калинки“ и се стигне до чутовната излагация на евроизборите и гафа с „любимец 15“.
И след всичко това, Станишев си позволи нахалството да твърди колко държал да „стабилизира управлението“ и колко подкрепял правителството. Та нали именно неговите и на Местан дребни партийни игрички на практика събарят кабинета. В действителност точно популистките приказки от червената централа накараха хората да очакват едва ли не чудеса от правителството. А когато розовите обещания очаквано, не се сбъднаха, премиерът незабавно бе хвърлен на кучетата и партийните лидери на БСП и ДПС побързаха да си измият ръцете с него.
„Нека си спомним лицето на самозабравилото се авторитарно управление, което имахме силата и куража да прекратим“, похвали се днес Станишев в опит да си изпроси своеобразна индулгенция за провала си. Да, но си спомняме и как през 2013–та много хора, несимпатизиращи на БСП, гласуваха за нея, с надеждата че червеният мастодонт е реформиран и ще дойде нещо коренно различно от Борисово-Цветаново-Дянковското командно-административно управление. И колко от тези хора повториха гласа си за БСП през 2014-та? Май никой.
Сега вече всички обичат предсрочните избори. Едва ли е толкова важно дали ще са през юли, както иска Станишев, през октомври, както пожела Бареков или през септември, както поискаха от ГЕРБ. Всеки отново си прави някакви тънки партийни сметки, без да му пука особено за състоянието на държавата.
Май, единственото хубаво в цялата история е, че не се сбъднаха мрачните прогнози на много „анализатори“, които вещаеха криза , като тази при Жан Виденов през 1997-ма. Е, не се случи. Всъщност, все пак има някакъв аналог със събията от преди 17 години, но той е с обратен знак. Най-общо казано, тогава некадърното правителство провали БСП, докато сега некадърното БСП провали правителството.
