На днешния ден през 1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук (James Cook) открива Големия бариерен риф край Австралия. Като пътешественик и изследовател той е откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии, а като признание на неговия принос като учен е избран за член на Британското кралско научно дружество.
Предполага се, че хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 хиляди години, когато в Австралия се появяват предците на коренното население на Австралия. Пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, който в 11 часа вечерта на 11 юни 1770 г. засяда с "Индевър" върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба. Принуждава се да изхвърли през борда шест топа с шест комплекта гюлета за да освободи кораба. Сто години по-късно (1969 г.) експедиция на филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети. По това време Кук се запознава и с местните аборигени – тъмнокожи, ниски на ръст хора. За тях Кук казва: "Ако се съди по това, което казах, някой може да добие впечатлението, че туземците в Нова Холандия са най-нещастните същества на Земята. Всъщност те са много по-щастливи от нас, европейците; като нямат представа не само за излишествата, но и за необходимите удобства, за които така се борят в Европа, те живеят в блажено неведение."
През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. е по-подробно картиран и изучен. Едва в края на 19-ти век Големия бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици добивани на рифа.
Големият бариерен риф е верига от коралови рифове и острови, намиращи се в Коралово море (второто по площ море на нашата планета (след Филипинско море)), на североизточния бряг на Австралия. Това е най-голямата коралова система в света, съставена от близо 3 000 коралови рифа и 900 острова, и е на възраст 18 милиона години. Дължината на този риф е 2 500 километра, започвайки от Тропика на Козирога до Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, отделящ Австралия от Нова Гвинея, а ширината му варира от 2 км (на север) до 150 км (на юг). Природната забележителност е обиталище на 15 000 вида риби. Площта му обхваща 344 400 кв. км, което е повече от площта на Великобритания.
Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-големият жизнен обект на Земята. Съставен е от милиони малки организми, наречени коралови полипи. През 1979 г е създаден Морски национален парк с площ от 5 милиона хектара за охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието. Този природен обект е включен в списъка на Световното наследство през 1981 година. Американската новинарско-публицистична телевизия CNN, създадена от Тед Търнър през 1980 г., пък го обявява за едно от седемте чудеса на света.
Благодарение на голямото биоразнообразие, топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, кораловият риф е популярно място за туристи, особено за водолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в курорти.
Куинсланд (Queensland) е щат в Австралия. Той заема площ от 1 852 642 кв. км, и е пет пъти по-голям от Япония или Германия и седем пъти по-голям от Великобритания. В Нов Южен Уелс и Куинсланд живеят най-голямата част от аборигените в Австралия. В двата щата живеят около 26% от коренното население на континента.
Куинсланд се намира в североизточната част на Австралия. Щатът е богат на природни забележителности, някои от които са защитени от ЮНЕСКО. Това са Големия бариерен риф, остров Фрейзър и екваториалните гори на полуостров Кейп Йорк.
Кейп Йорк е един от последните големи ненаселени и усвоени от човека райони на Земята. В северната част на полуострова се намира нос Йорк, който е най-северната точка на континента Австралия. Името му дава британския мореплавател Джеймс Кук през 1770-а, в чест на Дука на Йорк (титла, давана на втория син на британския монарх) принц Едуард, починал три години по-рано.
В наши дни кораловите рифове страдат предимно от дейността на човека, включително и от масовия туризъм. С развитието на туристическата инфраструктура неизбежно се замърсяват прибрежните морски води. В тази връзка акваторията на Големия бариерен риф е разделена на шест зони на достъп. Най-строго охраняваната зона е предназначена за научни изследвания. Най-разрешената зона е за общо ползване, включително тралене (промишлен риболов) и умерена експлоатация на природните ресурси. Поради силната уязвимост на екосистемите е забранена всякаква дейност за търсене и експлоатация на нефт и газ, а също и каквато и да е търговска дейност със и без акваланг.
