Големият капитал се преориентира – пристанищата стават хит за заможните българи през последните години. Банкерката Цветелина Бориславова също ударно навлиза в този бизнес. Преди година нейният инвестиционен фонд CSIF купи пристанището за обработка на товари на „Фиш порт“ (бившето пристанище на фирма „Океански риболов“ и хладилната база и рибопреработвателното предприятие в района на Рибното пристанище). През седмицата стана ясно, че интересът й вече е насочен и към съседното пристанище, което е част от активите на акционерното дружество „Черноморски риболов Бургас“. Негов мажоритарен собственик е „Пелмар Груп“ С.А (според последния публикуван в Търговския регистър списък на акционерите тази компания държи 52.53% от капитала му, а останалата част е собственост на физическите лица Петър Стоянов – 25.03% , Владимир Стоянов – 0.27%, и на краинския гражданин Виктор Пономоренко -19.97%). В края на май е създадено дъщерното дружество „Метафиш“ ЕООД (100% собственост на „Черноморски риболов Бургас“ АД) с капитал 5 624 800 лева. Той е формиран от апортни вноски на терени, сгради и инфраструктура, собственост на дружеството майка. Общата площ на парцелите, които са прехвърлени в него, е 23 дка. Върху тях са изградени помещения за съхранение на риба, напълно оборудвани с хладилни камери, други складове, магазин и още няколко малки постройки. Кейовата стена е дълга 125 метра. Но дълбочината на водата в пристанището е едва около 4 м, затова големи плавателни съдове не могат да влизат в него. Капацитетът му е около 40 рибарски лодки, или най-много пет риболовни траулера.
Пристанището, което иска да придобие фондът CSIF, е част от бившето държавно пристанище в Бургас, което беше приватизирано от фирмата „Рибекс груп“ на Генко Карабаджаков. По времето, когато управляваше правителството на Иван Костов, пристанището беше собственост на държавното предприятие „Рибна промишленост“ в Бургас (основано през 1952-а), но беше разделено на четири малки обекта, които бяха разпродадени поотделно. Сега очевидно се върви към обединяване на два от тях – това на „Фиш порт“ и на „Метафиш“.
Според официалната информация на интернет страницата на „Черноморски риболов Бургас“ предметът на дейност на компанията включва улов, преработка, съхранение и транспорт на риба и рибни продукти, както и техният внос и износ от и за други страни.
Ро-ро линията Бургас – Поти – Новоросийск – Бургас бе пусната през 1996-а, като още докато дружество беше държавно, то разполагаше с три кораба. Интересът към нея по онова време беше заради товарите, които идваха от Грузия и Русия през Бургас към Европа, а оператор на линията беше бившето държавно предприятие „СО МАТ“. След приватизацията тя очевидно се е оказала ненужна и беше закрита.
Бориславова има намерение, както тя самата съобщи, да възстанови фериботната линия между България и Русия и да развие двата порта като логистичен център. По думите и още през август могат да започнат курсовете на кораби по ро-ро линията.Тя може да се ползва както за товарни, така и за пътнически превози. Вече дори бил купен ферибот с капацитет за товар от 110 тира , или над 200 контейнера, който щял да акостира на наша територия в близките дни. Според банкерката става дума за дългосрочен проект.
Покупката на второто пристанище в Бургас от CSIF на практика допълва бизнеса на банкерката. Инвестиционният й фонд притежава една от най-големите спедиторкси компании у нас – „Деспред“. Тя извършва спедиторски, митнически, складови, транспортни и съпътстващи ги услуги за Европа, Азия, за бившите съветски републики и в България.
Сделката все още не е завършена – чака се Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по нея. Кандидат-купувачът CSIF е поискал от комисията да извърши оценка на концентрацията – процедурата се изисква по закон.
