Тоя Джон Маккейн е голяма работа. Сенатор, да му се не нагледаш – американски, че и влиятелен. Същински каубой с ястребов речник. Преди три месеца пусна крилатата фраза, че Русия е бензиностанция, маскирана като държава, и вече бере плодовете й. Паметна ще остане мълниеносната му визита у нас преди седмица, след която премиерът Пламен Орешарски преосмисли нуждата от мегагазопровода „Южен поток“. Какви са ги вършили Маккейн и двамата му колеги, дошли с него, не знаем, но Орешарски обяви, че спираме незабавно работата по проекта. А тримата сенатори стояха до него, докато каза каквото трябва, за да са сигурни, че няма да сбърка.
Спирането на проекта било уж заради забележките на Брюксел. Това е все едно банков служител да твърди, че отключва трезора, за да нахрани бедните, докато въоръжени нападатели са опрели пищови в главата му. В рамките на срещата Пламен Орешарски получил благодарност за участието на родния контингент в Афганистан и сенаторите го уверили, че споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции може да увеличи „драстично“ икономическото сътрудничество между България и САЩ. При това положение няма как да се мине без драстични мерки и резултатът е налице. България беше издърпана от ръцете на Путин.
Но Маккейн продължава да действа драстично. Броени дни след завръщането му във Вашингтон на гости му отиде лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Акцентът пак бил „Южен поток“, говорили за Украйна, за Путин. И пак по тази линия стигнали до заключението, че няма никакви пречки пред по-нататъшното добро развитие на българо-американските отношения. На снимките ги виждаме щастливи от постигнатото единодушие. Абсолютно равнопоставени партньори, единият от които обяви поредния свещен поход срещу Русия, а другият обявява от сутрин до вечер, че за всичко е виновен Станишев. При това Борисов строил американския бизнес в две редици с указания как да изсипе милиардите си у нас.
Преди да разширите инвестициите си, рекъл им той, трябва да подпомогнете и обучението на достатъчно млади кадри в България. Сегашните кадри не ставали, защото повечето получили образованието си в Русия или в България. Нужно било ново поколение специалисти, които да познават най-модерните технологии и стандарти. Затова, призовал Борисов, правете програми за обучение заедно с българските университети. Особено успешно можело да бъде партньорството с Българската академия на науките, където сме имали „прекрасни специалисти и възможности“. Не феодални старци, както твърдеше финансовият му министър Симеон Дянков. А паралелно с обучението американците можели да инвестират от „енергетиката, през туризма и строителството, до селското стопанство и други“.
То бива натягане, бива, ама толкова не бива. Ако разгледаме изброените сектори, ще се убедим, че спасението е в американците. Такъв солен ток продават на държавата от двата си високотехнологични ТЕЦ-а, че ти иде да минеш на свещи. Да инвестират в селското ни стопанство пък е чист абсурд – имат си достатъчно земя, с която да се изхранват, и достатъчно долари, с които да си купуват евтина земеделска продукция от цял свят. Колкото до строителството и туризма, добре че са руснаците – инвестират и летуват масово у нас, без дори да сме ги канили.
Ако е вярно твърдението на Николай Бареков, че в задокеанския си воаяж Борисов бил придружаван от Дянков и че са ходили на кръгла маса по енергетика, нещата стават едновременно окуражителни и опасни. Окуражителни, защото като ректор на Руската икономическа школа бившият финансов министър може да е връзката между Путин и Обама в решението им да спрат конфронтацията, включително и по отношение на „Южен поток“. Опасни, защото съберат ли се отново тези двамата (Борисов и Дянков)в управлението на България, никакви инвестиции няма да ни спасят. И на Маккейн изобщо няма да му пука за това, защото за него България ще е просто една бананова република, маскирана като държава.
