На 13 юни преди обяд някои сайтове разпространиха на пожар новината, че органите на реда са влезли в офисите на Корпоративна банка. Същия ден ръководството на кредитната институция излезе с официално съобщение, че „банката не е обект на проверки и помещенията й не са обект на претърсване и изземане, каквито неверни твърдения се излъчват в публичното пространство“.
Часове по-късно с прессъобщение реагира и прокуратурата. В него се казва: „На 13.06.2014 г., в рамките на образувано досъдебно производство, са извършени множество действия по разследването, включително и претърсване и изземване на документи в офиси на търговски дружества. Претърсванията са извършени в сградите и помещенията по официалните адреси на регистрация на тези дружества след издадени предварително 19 разрешения от Софийския градски съд. До момента не са извършвани такива действия в сгради на банкови институции и офиси на медии“.
След целия този каламбур от съобщения и опровержения за екипа на в. „БАНКЕРЪ“ останаха поне два главни въпроса, на които някой трябва да отговори:
1. Кой и защо пусна слуха за влизането на органите на реда в КТБ?
И вторият не по-маловажен въпрос:
2. Кой има изгода от дестабилизирането на петата по големина банка у нас?
Две общи събрания на акционерите, една сделка за покупка на банка, посещение в прокуратурата и куп главоболни новини… Целият този калейдоскоп от събития се стовари върху членовете на управителния съвет на Корпоративна банка само за два дни.
На 11 юни се проведе годишното й общо събрание, на което бе приет отчетът за дейността й през 2013-а и бе взето решение да не бъде разпределян дивидент, а цялата й печалба в размер на 71.2 млн. лв. да бъде запазена като част от собственият й капитал.
Естествено, на събранието отишли и четиримата нови акционери от „Протестна мрежа“, които преди месеци се похвалиха, че специално са си купили по една акция на кредитната институция, за да присъстват на събранието и да зададат отдавна терзаещите ги въпроси за това, колко са парите на държавните предприятия в банката. Така е – който не може да чете публични баланси и отчети, си плаща за интересуващата го информация. Защото, според признанията на въпросните акционери в различни сайтове, на общото събрание те най-накрая са разбрали, че общият размер на парите на държавните фирми в банката е едва 2% от привлечените й средства, или между 92 млн. и 122 млн. лева. Иначе хапнали сладки, пили кафе и разбрали, че вместо за дивидент печалбата ще отиде във фонд „Резервен“. И друго нещо научили новоизлюпените акционери – банката не кредитирала медии, независимо че точно това е едно от обвиненията им в сигнала, който пуснаха през февруари до Главната прокуратура. В него се посочвало, че банката има кредити към свързани лица в пропорции, които многократно надхвърлят законовите ограничения, като сред тези заеми имало и такива, които били дадени на медиите, контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Освен това, според изявленията на един от членовете на „Протестна мрежа“ Николай Стайков, финансирането на медиите пораждало съмнения за пране на пари.
Що се отнася до заеми към свързани лица в пропорции, надхвърлящи законовите ограничения, всеки един уважаващ себе си акционер трябва да знае няколко неща. Първо, наличието на подобни кредити се установява единствено от БНБ и от никого другиго. За момента няма официални данни (а единствено те са меродавните), че Корпоративна банка е предоставила големи кредити към свързани лица. Но дори такива да съществуват, това е нарушение, което е обект на надзорни санкции и регулации, а не е престъпление, което подлежи на разследване от прокуратурата.
В този смисъл не е ясно какво точно проверява главният прокурор Сотир Цацаров в Корпоративна банка. Вярно е, че институцията, която той оглавява, има конституционното право да вика когото прецени, за да даде той свидетелски показания по различни теми. Но пък всяко подобно нейно действие едва ли трябва да става публично достояние, особено ако е представено в контекст, който уронва престижа на петата по големина банка в страната.
Именно по тази причина, след като някои медии бяха известени от прокуратурата, че на 12 юни лица от мениджмънта на банката са били привикани да свидетелстват, самата кредитна институция излезе със следното официално изявление: „Ръководството на КТБ АД не намира за нормално и обществено отговорно органите на досъдебното производство в лицето на Прокуратурата и Следствения отдел на Софийската градска прокуратура да отчитат ежечасно, публично и в детайли рутинната си работа по една обичайна предварителна проверка. Отделно от това в медийното отразяване на дейността на горните органи се съдържат множество изцяло неверни факти и обстоятелства.“
„В тази връзка до момента, пише още в съобщението на банката, броят на действително призованите членове на УС като свидетели е значително по-малък от посочения в някои публикации. Важно е да се отбележи, че по отношение на нито един служител или мениджър на банката не са предприети каквито и да било процесуални мерки. Освен това съдържанието на получените призовки не дава основание процесуалните действия на органите на досъдебното производство да се квалифицират като свързани с широко огласената от Прокуратурата предварителна проверка по сигнала на „Протестна мрежа“. При тези обстоятелства възниква обоснованото съмнение дали органите на досъдебното производство не се използват за участие в една абсурдна и противозаконна кампания за уронване на престижа и търговския имидж на една от най-големите и стабилни български банки.“
От Корпоративна банка са в правото си да изразяват подобни съмнения, защото привикването на служители за даване на свидетелски показания е станало на 12 юни – деня, в който кредитната институция приключи една много важна сделка. Точно на тази дата тя преведе на най-голямата френска банка – „Креди Агрикол“, парите за закупуването на дъщерната й кредитна институция у нас – „Креди Агрикол България“.
Според общоприетата процедура в деня, в който бе направен преводът и Корпоративна банка стана собственик на 100% от капитала на „Креди Агрикол България“, бе проведено и общото събрание на акционерите в новозакупената банка. На него бе взето решение името й да бъде променено на „Търговска банка Виктория“ ЕАД.
Бе избран и нов надзорен съвет. В него влязоха Радосвета Василева, Орлин Русев и Абдул Салам Мохамед Абдулах Ал Муршиди. Радосвета Василева е юрисконсулт на „Бромак“ ЕООД – дружеството, което притежава 50.66% от акциите на Корпоративна банка и е собственост на баща й Цветан Василев. Орлин Русев е дългогодишен изпълнителен директор на Корпоративна банка. Третият член на надзорния съвет на „Търговска банка Виктория“ Абдул Салам Мохамед Абдулах Ал Муршиди е член и на надзорния съвет на Корпоративна банка и представлява втория по големина акционер в нея – регистрираното в Люксембург дружество „Бългериън Акуизишън Къмпани II С.а.р.Л.“, което е собственик на 30.35% от капитала й.
Новопридобитата кредитна институция няма да бъде поглъщана от Корпоративна банка. Тя ще запази своята самостоятелност и ще се специализира в услугите за граждани. Още преди година, когато преговорите с „Креди Агрикол“ бяха в началото си, Цветан Василев обяви, че му е необходима структура, която да предлага финансови продукти на многобройните служители и работници на фирмите и предприятията, които обслужва самата Корпоративна банка. Това негово намерение е вече реалност.
