Пекин е направил рекорден внос на суров петрол през април, сочи официалната китайска статистика. Това напомня стъпките на Щатите от 70-те години на миналия век за създаването на стратегически нефтен резерв. Китайският президент Си Дзинпин иска да натрупа запаси от черно злато – и заради споровете с Виетнам за нефтените източници в Южнокитайско море, и заради потенциалните рискове да възникнат затруднения за доставки на суров петрол от Русия, от Африка и от Близкия изток.
Масираните китайски покупки са дали принос за повишението на нефтените котировки и те ще останат над 100 щ. долара за барел, подчертават експерти на „Барклейз“, „Ситигруп“ и „Номура холдингс“. Суровият петрол от типа „Брент“ е поскъпнал с над 9% през последната година – и на 12 юни е бил 112.34 щ. долара за барел на борсата в Лондон. Всъщност 2.2% от този ръст се дължат на ескалацията на напрежението в Ирак тези дни, а тази страна е вторият по големина производител на черно злато в ОПЕК. През същия период нефтът тип WTI се е повишил с около 11% – до 106.50 щ. долара за барел (за 2% от които „е виновен“ Ирак).
По сметки на Международната енергийна агенция (IEA) китайската жажда за петрол, която нараства успоредно с увеличението на стратегическите й нефтени резерви, ще помогне на азиатския колос до 2030-а да измести САЩ от челното място в света по потребление на черно злато. Пекин е купувал допълнително по над 600 хил. барела на ден от началото на януари до края на април – своеобразен рекорд за този период на годината, сочат данни на агенция „Блумбърг“. От тези покупки ще спечели енергийната сигурност не само на Китай, но и на целия свят, а вносът на суров петрол от подобен мащаб ще подкрепи нефтените пазари, смятат експерти на IEA.
Щатите създадоха стратегическия си петролен резерв през 1977-а след арабското нефтено ембарго през 1973-1974 година. Той се съхранява по крайбрежието на Мексиканския залив и може да задоволи нуждата на страната от внос за период от 95 дни. Натрупаните до момента китайски запаси гарантират 21-дневната консумация на страната, но плановете на правителството са до 2020-а те да осигуряват количествата гориво, нужни за 100 дни.
През седмицата ОПЕК проведе поредното си редовно съвещание и не промени тавана на производството на суров петрол – 30 млн. барела на ден. Картелът прогнозира, че търсенето на произведения от членовете му нефт през следващите шест месеца ще бъде около 30.4 млн. барела дневно. През април организацията е помпала по 29.6 млн. барела на ден.
Въпреки че официалният производствен лимит на ОПЕК остава непроменен, основната тежест ще падне на Саудитска Арабия, ако се наложи увеличение на производството за задоволяване на евентуално по-високо търсене през второто полугодие. А това със сигурност ще се случи заради политическото напрежение, което застрашава добива в Либия заради санкциите, които ограничават износа от Иран, а през последните дни – заради офанзивата на ислямистките бунтовници в Ирак, които превземат град след град от слабата официална власт. В Либия производството е спаднало до една десета от капацитета преди конфликта в страната заради протестите в нефтените полета и нападенията над терминалите за износ. Износът от Иран пък е намалял почти наполовина, откакто през 2012-а международната общност затегна санкциите заради ядрената програма на страната. Техеран може да увеличи добива на суров петрол със 700 хил. барела на ден в рамките на два месеца, ако ограниченията към него бъдат премахнати. Поредният кръг от преговори по въпроса ще бъдат проведени във Виена на 16 юни. Дипломатите искат да подпишат окончателно споразумение до 20 юли.
