Когато "Коалиция за България" дойде на власт, от "Позитано" щедро обсипваха най-твърдия си електорат с обещания за 500 лв. минимална пенсия. Тогава още "пресният" финансов министър Петър Чобанов заяви, че ако след 1 юли 2014-а пенсиите се индексират по "швейцарското правило" спрямо ръстовете на инфлацията и средния осигурителен доход, те ще скочат с около 2.5 процента. Според тогавашните калкулации на Националния осигурителен институт на база 2.22 млн. пенсионери, получаващи средно по 271.21 лв. месечно, годишното повишение на дохода за един пенсионер трябваше да бъде 81 лв., или по около 7 лв. на месец. Които по никакъв начин не отразяват истинското поскъпване на живота, а фантасмагоричните изчисления на някакви индекси и потребителски кошници. Между другото Диана Йорданова от ГЕРБ в началото на 2014-а предупреди, че заради отчитаните тенденции за дефлация увеличението на пенсиите в най-добрия случай ще е с мизерните 4 лв. на месец. Без да е пророк, Йорданова позна почти с точност до десетичната запетайка. На последните заседания на Тристранния съвет и на Министерския съвет бе прието социалната пенсия за старост да се увеличи от 110 на 113 лева. Разбира се, при положение че "великият скок" бъде одобрен и от надзорния съвет на НОИ.
"Корекцията в размера на пенсията за старост ще се отрази върху повишаването на всички пенсии, които не са свързани с трудова дейност – на гражданските, на военноинвалидите, персоналната пенсия, както и на вдигането на добавките към пенсии", обясни заместник социалният министър Лазар Лазаров. Той допълни, че увеличението от 2.7 на сто ще обхване общо 618 хил. пенсии и добавки. Интересно е, че заявените преди година и получени сега проценти, общо взето, се припокриват като стойност, а крайният резултат е някакви си мизерни 3 лв., ако НОИ можел да си ги позволи. Хубавото е, че все пак пенсионерите няма да връщат, тъй като по изчисленията на националната статистика в периода април 2013 – април 2014 в страната се отчита 1.6% дефлация. От осигурителния институт осем месеца поред ни набиваха в главите, че цените продължават да падат, преди най-накрая да се усетят и
от кумова срама да "произведат" малко инфлация
Въпреки това статистиците твърдят, че брашното, хлябът, свинското, зеленчуците, рибата, яйцата, безалкохолните и бирата поевтиняват.
"Тези къде са наблюдавали този спад на цените?! Защото аз наблюдавам по магазините ежемесечен скок на цените!", пише разгневен потребител в интернет форумите . "Смешници! В Германия един хляб е 1.5 лв., в България гони 2 лева. В Германия пенсиите са 1500 евро, а в България 100 евро, че и по-малко! Къде си, дефлацио?", коментира друг.
Дори според твърде спорната официална статистика на НОИ осигурителният доход през 2013-а е нараснал с 5.0%, а индексът на потребителските цени е 0.9%, следователно при стриктното прилагане на действащото осигурително законодателство всички пенсии от 1 юли следва да се увеличат с 2.95% вместо с 2.7 на сто. Но дори и това няма да се случи. Причината е, че в калкулациите си Министерството на финансите използва не индекса на потребителските цени, а далеч "по-удобния" за бюджета хармонизиран индекс на потребителските цени.
Двата показателя се изчисляват по различна методика, като хармонизираният индекс отчита
значително по-ниска от реалната инфлация
защото пресмята например и разходите на живеещите в България чужденци. Повечето от тях са с високи заплати и пазаруват стоки от луксозния сегмент, чиито цени по принцип падат най-много при свито потребление. От КТ "Подкрепа" определиха тази хитра хватка като "грубо нарушение на закона" и бойкотираха тристранката. Синдикатите недоумяват защо не се използва като показател "малката потребителска кошница", която дава най-реална картина на случващото се на щандовете в магазините? Именно тези цени засягат най-много портфейлите на пенсионерите, защото 99% от тях не си купуват нови БМВ-та и не ходят на двумесечни почивки на Карибите. Представителите на работниците подозират (изглежда, с основание), че необходимите за увеличението на пенсиите с 3% 119 млн. лв. са "били изядени" от великденските добавки към тях. Които, между другото, не свършиха никаква работа на БСП, тъй като електоратът й напълни еднократно едно рафтче от хладилника си, но не излезе да гласува.
Повишението на пенсиите е само щрих от обещаната за наесен пенсионна реформа, която явно няма да се случи заради политическата криза. "Няма кой да проведе тази реформа, за целта е необходим работещ парламент", бяха единодушни социалните партньори след заседанието на тристранната комисия.
"Ако до края на годината не се предприеме нищо друго и ако не се промени Кодексът за социалното осигуряване, от 2015-а отново започва увеличаване на възрастта и стажа с по четири месеца всяка година", казва Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал. Разпоредбата, въведена от ГЕРБ, все още е актуална, въпреки че "бе замразена" за 2014-а. Реално погледнато,
работата по пенсионната реформа буксува
от края на 2013-а, тъй като експертният съвет към социалния министър Хасан Адемов оттогава не е заседавал. Той бе сформиран с намерението да открои предстоящите промени. Експертите трябваше да обсъждат обвързването на годините, необходими за пенсия, с нарастването на продължителността на живота, както и вдигането на осигурителните вноски до ниво, с което да бъде намален почти двумилиардният дефицит в НОИ за пенсии и обезщетения. Предвиждаше се също да се ограничи ранното пенсиониране на полицаи и военни, както и да се затегне твърде либералният достъп до инвалидни пенсии, заради който всяка година потъват стотици милиони левове.
Друг голям проблем е нерешеният въпрос с пенсиите на работниците от "вредните" първа и втора категория труд, които според Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2015-а трябва да се плащат от частните професионални пенсионни фондове вместо от НОИ. Все още липсва текст, който да разпорежда кой ще плаща тази част от пенсията, съответстваща на осигуровките, направени преди създаването на допълнителните фондове през 2001 година.
"В Българската търговско-промишлена палата смятаме, че пенсионната реформа, която беше започнала, не бива да спира. Военнослужещите от МВР и МНО, които са в администрацията, не трябва да се пенсионират по-рано от другите служители и работници в гражданския сектор. Занижен е контролът в ТЕЛК комисиите по отпускането на допълнителни пенсии по здравословни причини. Необходимо е пенсионната реформа да се промени и в посока стимулирането на вложението в индивидуалните пенсионни фондове. Защото, макар и с известна загуба, която се случи по време на кризата, все пак всеки самоосигуряващ се в доброволните фондове знае точно с каква сума разполага. Онези, които нямат такава пенсия, трябва да разчитат на бъдещите работещи", обобщиха за "БАНКЕРЪ" от работодателската организация.
Евентуално служебно правителство няма правомощията да разрешава подобни проблеми, така че "минихаосът в пенсионната система май е неизбежен.
