Основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж поиска убежище от Еквадор преди две години – на 19 юни 2012-а. Оттогава той не е напускал нито веднъж територията на посолството на тази държава в Лондон. През това време Асанж не спря публичните си изяви, но така и не успя да запази образа си на романтичен борец за истината. В Швеция и досега го очаква съдебно дело по обвинение в изнасилване. А в САЩ го заплашва доживотен затвор и дори смъртна присъда заради публикуването на секретна кореспонденция на Държавния департамент.
Кралят на компромата обитава малко студио в еквадорското посолство. В него има душ, малка кухня “с размерите на шкаф”, както и стаичка с бюро, бягаща пътека и компютри, чрез които Асанж управлява WikiLeaks. Австралиецът твърди, че работи по 17 часа на ден, продължавайки да разобличава правителствата по света. През свободното си време той чете книги, гледа филми и сериали.
Междувременно Асанж успя да поработи като водещ на шоуто World Tomorrow, отличено със сребро на международния New York Festivals, да стане член на журито на най-големия британски кинофестивал Raindance и дори се появи в една от сериите на “Семейство Симпсън”. За да подгрее за пореден път интереса на публиката към себе си, австралиецът реши да започне политическа кариера, без да напуска пределите на посолството. И създаде партията Wikileaks. За да й помогне да пробие в австралийския парламент, Асанж засне предизборен клип. В него той се появява в неочаквано амплоа – преоблечен като рокер Джулиан, изпълнява песента You’re the Voice на австралийския поп певец Джон Фарнъм. Очевидци разказват, че по време на снимките кралят на компромата се забавлявал като дете. Публиката се размина в мненията си за клипа. Едни решиха, че Асанж се е побъркал, но имаше и такива, които оцениха филмчето като успешен пропаганден ход. Впрочем нито предизборните обещания, нито странният клип помогнаха на основателя на WikiLeaks да пробие в парламента.
Асанж не пропуска възможност да попадне в новините, и то по всякакви информационни поводи. Например публикувайки в мрежата снимка с американската певица Лейди Гага, дошла в посолството да навести “доброволния затворник”. През април 2013-а австралиецът реши по свой начин да отбележи смъртта на Маргарет Тачър. Тогава във Facebook се появиха препратки към всички документи от новата порция секретни писма и донесения от 70-те години на ХХ в., съдържащи фамилията на Желязната лейди. А преди футболния шампионат в Бразилия Асанж публикува в мрежата няколко снимки, на които е облечен в екипа на националния отбор на Еквадор. По този начин той изрази благодарността си към латиноамериканската страна за спасението си.
Хора, които са общували лично с Асанж, го характеризират като крайно егоцентричен и неприятен човек. Шотландският писател Ендрю О`Хейган, който работи над биографията на създателя на WikiLeaks, го нарича нарцистичен простак и лицемер, който използва хората и няма никаква представа от етикет. По думите на писателя, Асанж никога не прави път на дамите и презира всички социални норми: “А поведението му на маса ми се стори много по-шокиращо от всички тайни, които е разкрил.”
Не по-малко сурова оценка му дава немският програмист Даниел Домшайт-Берг в книгата си “Вътре в WikiLeaks”. Той успява да изучи добре нравите на краля на компромата през 2009-а, когато Асанж гостува в дома му. “Джулиан се намираше в постоянна битка за доминиране дори с моя котарак на име Хер Шмит. Той е пухкаво, мило, малко небрежно животинче, но добро до краищата на мустаците си. След като Джулиан поживя при мен във Висбаден, котаракът започна да страда от психоза” – твърди Домшайт-Берг. Програмистът разказва, че Асанж разтварял пръстите си като вилица и притискал главата на Хер Шмит към пода.
Филмът “Петата власт” също не направи Асанж по-популярен. Още преди завършването на лентата той заяви, че тя ще бъде лъжлива и пропагандистка. След като изгледа готовата творба, Асанж се нахвърли с убийствена критика върху създателите й: във филма не били споменати ценни сътрудници на WikiLeaks, вместо това били въведени излишни персонажи, които изопачавали историята. Истината обаче е, че лентата показва тъмните страни на характера на австралиеца – в “Петата власт” Асанж не прилича на благороден герой, а на егоцентрик, страдащ от мания за величие.
