Активният туристически сезон завари без охрана 83 морски плажове. Големите обещания на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева да сложи ред в концесионните договори и да осигури безопасност на плажовете по нашето Черноморие претърпя пълен провал. Безпризорен остава морският бряг на десет плажа около Шабла и Каварна, на шест около Аврен, Бяла, Несебър и Созопол, още 11 във Варна и Бургас, 8 в Поморие, по три в Балчик и в Долни чифлик и 16 около Царево.
Сега Терзиева прехвърли отговорността за безопасността на летовниците на областните управители на Добрич, Варна и Бургас. Министърът поиска от тях да предложат охраната на кои от тези плажове ще могат да поемат техните структури, като ги задължи и да поставят по един-две поста, но само през юли и август. А кметовете по места пък трябва и да свършат другата работа. Те трябва да идентифицират посещаемите места и да предоставят в ръководеното от нея ведомство схема с обозначени участъци, както и да се ангажират да ги обезопасят.
Едва ли след евроизборите Терзиева е продължила да се заблуждава, че има шанс да остане министър до есента. На 30 май тя обяви, че едва през октомври и ноември ще даде ход на процедурите за концесиониране на онези плажове, чиито концесионни договори изтичат или които са отдадени под наем сега и само за това лято, както и на такива, които в момента не се стопанисват.
По времето, когато ръководеше процесите по концесионирането, тя (със съдействието на управляващата коалиция в Народното събрание) обаче успя да издейства „необходимите“ промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, чрез които се върнаха стари и доказано „странни“ практики, които реално обслужиха концесионерите на големите и атрактивни плажове. В интерес на истината трябва да припомним, че те пък получиха дългогодишни права върху тях благодарение на предшественика на Терзиева в предишната тройна коалиция Асен Гагаузов. Той буквално в последните си дни като министър (в края на май 2009-а) успя да подпише десетки концесионни договори с двадесетгодишна давност…!
Промените в норматива (направени в края на април) развързаха ръцете на концесионерите, така че те да могат да разширят владенията си върху бреговата ивица, като поставят платените чадъри и шезлонги не на 50% от активната плажна площ (такива бяха предишните правила), а от общата. Отпадна и задължението съоръженията на частниците да се поставят на равностойна като разположение площ. Местата за свободен достъп вече могат да бъдат „забити“ в скали, в дупки или пък до самата вода. Върнато бе и старото правило преместваемите обекти да могат да бъдат разполагани на значително по-големи пространства, тъй като на практика в общата площ влизат гори, скали и дюни. На всичко отгоре бе дадена възможност още 2% от площта им да се ползва „за разширение“. С други думи, разрешено беше реално 4% от общата площ да се ползва от тези обекти. А активната площ – с възможност за свободно плажуване, да бъде ограничена допълнително от 50 на 30 на сто.
Всички тези „екстри“ уж бяха направени, за да бъде провокиран по-голям интерес на инвеститорите към концесионирането и на по-неатрактивните плажове. На практика се оказа, че машината на управлението обслужва само действащите ползватели на бреговата ивица. За по-малките плажове така и не дойде ред да бъдат отдадени (или пък пазарлъкът за тях не можа да приключи навреме…).
Действащите концесионни договори в момента са 58, а договорите за отдаване под наем – 39. Приходите от тях за 2013-а, според официалната информация на регионалното министерство, са близо 14 млн. лева. С комсомолски плам и оптимизъм министър Терзиева съвсем наскоро обяви, че прогнозите й за тази година са постъпленията да са 16 млн. лева. Увеличението щяло да дойде от новосключените договори за отдаване под наем на морски плажове, които през миналия сезон ( 2013-а) са били неохраняеми.
Само че и това не се случи, или поне не в обема, в който обеща министърът. Тя не само че не успя да организира конкурсите за концесионирането на неохраняемите плажове, но се провали и в частичното си занимание, което беше облечено със заповеди за отдаването им под наем.
Не се провали единствено при „избора“ на наемателите за най-атрактивните плажове.
