Със свое решение от днес, УС на БНБ постави под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщиха от националния монетарен регулатор. Решението е било взето след като в централната банка е получено писмо с искане за това, подписано от четиримата изпълнителни директори на трезора.
Като единствена причина, оперативният мениджмънт на КТБ е посочил "изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции".
Специалният надзор означава, че правата на акционерите и на управителите са отнети и са назначени квестори. Ръководството на централната банка е в пряка комуникация с основните държавни институции.
По-късно днес, на нарочна пресконференция в БНБ, управителят на Централната банка Иван Искров отбеляза: КТБ засега не е фалирала, специалният надзор е въведен за срок от 3 месеца“. Той увери, че изтеглените средства от банката веднага се пренасочват към други институции на банковата ни система.
„По ред причини започна да се говори много за КТБ и за един от нейните ключови акционери. Това предизвика вълна от тегления на депозити от понеделник насам. Опитахме се да успокоим обществеността и помолихме всички фактори да бъдат внимателни, когато говорят за банката. В резултат на това в сряда паническите тегления силно намаляха. И тогава се появи въпросната анонимка, изчетена по национална електронна медия, която свърши работата (става дума за изчетения по БНР анонимен материал, „анализиращ“ ликвидността на КТБ и провежданата от нея кредитна политика – бел. автора).
От сряда насам драстично се увеличиха тегленията на влогове от трезора. Така се стигна до ситуацията, при която една от най-ликвидните доскоро банки днес ни информира, че повече не може да плаща привлечените от хората и от бизнеса средства", обясни говерньорът на Централната банка.
Освен това управителят на БНБ заяви, че „в безпрецедентната атака срещу КТБ е била въвлечена и БНБ, след като подуправителят и ръководител на управление "Банков надзор" Цветан Гунев е бил привлечен като обвиняем за длъжностно престъпление“.
В тези условия, отбеляза Иван Искров, "БНБ действа бързо и решително. Вероятно някои фирми, които се обслужват от банката ще изпитат трудности, но не всички компании работят само с една банка. Банката не е фалирала, тя е само временно затворена и е поета под контрола на БНБ, от назначени квестори. Затова моля да се успокоят всички хора, които са вложители в тази банка. Също така искам да обърна внимание върху следните два фактора – нашият банков сектор няма взаимовръзки типични за Западна Европа, затова КТБ не влияе на другите търговски банки в страната.
Говерньорът на Централната банка посочи и параметрите на въведения институт на специаленнадзор – срок до 3 месеца, назначени са и двама квестори, които вече са поели контрола върху нея.
За същият срок се прекратява и изпълнението на всички задължения на трезора, както и дейностите по лиценза на КТБ. За същия срок са отстранени от работа и членовете на Управителния и на Надзорния съвети на трезора.
За три месеца напред са прекратени правата и на най-големите акционери в КТБ, сред които е и фирматана Цветан Василев – Бромак” ЕООД.
Режимът на специален надзор е уреден в Закона за кредитните институции и се въвежда принастъпванетона точно определени кризисни ситуации, свързани с възможна опасност от настъпване на неплатежоспособност на една банка: когато съотношението между общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище или ликвидните активи на банката, по преценка на БНБ, не са достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост (Такъв е случаят в момента с КТБ). Специален надзор се въвежда и когато кредитната институция не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори.
За времето, в което една банка е под специален надзор, БНБ може да намали лихвите по задълженията на банката до средния им пазарен размер; за спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на задълженията й; да ограничи дейността й (което вече е факт), да определи допълнителни изисквания за реда за разпореждане с имуществото на банката.
Централната банка също така може да разпореди принудително увеличаване на капитала, включително като лиши досегашните акционери от право да участват в увеличаването; да отстрани от длъжност членовете на съвета на директорите, съответно на управителния и на надзорния съвет, да лиши временно от право на глас акционери, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас, "ако с дейността или с влиянието си в управлението на банката са навредили на нейната надеждност или сигурност".
БНБ може също така принудително да намали акционерния капитал на банката с размера на натрупаната от банката загуба.
В същото време на БФБ-София настъпи поредната паника. Търговията с акциите на КТБ на Българска фондова борса дори бе временно прекратена с нареждане на изпълнителния директор на борсата. Това важи до края на днешната търговска сесия като по преценка на ръководството на борсата ограничението може да се удължи.
По позицията й от сутринта са изтъргувани 435 лота, се вижда от информационната система на борсата пир цена от 78.050 лева за брой. Акциите на банката започнаха рязко да се обезценяват от 18 юни, сряда. От началото на седмицата книжата са поевтинели с близо 9.8 на сто.
Кризата в КТБ показа и още нещо: малките спестители, обикновените граждани, се оказаха значително по-лоялни към избрания от тях обслужващ трезор, отколкото големите фирми на т.нар.“видни бизнесмени“, които теглиха огромни депозити, поставяйки – навярно умишлено, КТБ на колене.
Според бившият депутат от БСП и член на Комисията по финанси в 42-то Народно събрание Георги Кадиев, „ случващото се в банката не може да разклати цялата финансова система на страната". Кадиев обаче подчерта пред БНР, че много по-рано е трябвало да има изявления от страна на правителството – на премиера и финансовия министър, на ръководството на БНБ, на Комисията по финансов надзор, които да обяснят, че държавата няма да позволи на една банка, която и да е тя, особено пък четвъртата по големина, да си отиде.
Кадиев припомни, че в КТБ са били депозирани парите на големи държавни компании. „Всъщност големите тегления най-вероятно са били на големи фирми, най-вероятно на държавните фирми, предполагам енергийните, повечето от които имат средства там”, каза той и препоръча на БНБ да провери дали е имало нареждане към тези фирми да си изтеглят веднага средствата оттам, „защото това би означавало пряко въздействие и тикане на банката в посока фалит”.
Така, най-вероятно собствениците и инвеститорите в КТБ, нейните служители и клиенти ще са главните потърпевши от поредното разчистване на сметки в българската полит-икономическа реалност.
