„Прищявката на „зелените“ олигарси да превърнат цялото българско Черноморие в национален парк ще бъде пагубно за държавата и българския народ. То ще коства над 3 млрд. лв. на държавния бюджет. Тези пари ще бъдат платени като обезщетения за отчуждените частни и общински земи. Това ще бъде последният пирон в ковчега на България!“ Това се казва в декларацията на Национална асоциация „Българско Черноморие“, с председателДимитър Канариев, която през тази седмица трябваше да вземе участие в обществените обсъждания на плана за създаване на Национален парк „Българско Черноморие“ в три общини – Бургас, Варна и Добрич.
Десетки собственици на земи протестираха пред сградата на областната управа в Бургас, където беше насрочена първата среща. Хората са категорични, че няма да позволят да се стигне до каквото и да е обсъждане на тази идея, която те очевидно далеч не са склонни да приемат безропотно. С викове „мафия“, „махайте се“ и „направете си София на парк“ бяха посрещнати пристигналите за срещата представители на екоминистерството, които след минути на практика бяха изгонени.
Нека припомним, че преди година Комисията по околната среда и водите в Народното събрание задължи Министерството на околната среда и водите в срок от 12 месеца да извърши проучване и да подготви предложение за създаване на Национален парк „Българско Черноморие“. Предложенията внесоха лидерът на БСП Сергей Станишев и група депутати от левицата. С това решение народните представители въведоха и мораториум върху всички строежи и сделки в десет девствени плажа и в определените със Закона за устройството на черноморското крайбрежие урбанизирани зони „А“ (която обхваща 100 метра от плажа) и „Б“. Мотивите на вносителите тогава бяха, че съществуващото положение с „отказ от страна на изпълнителната власт да изпълнява задълженията си за опазване на околната среда и на незаконно строителство в крайбрежни плажни ивици“.
И тъй като за всеки нормално мислещ човек е ясно
че мораториумът не може да реши проблема, вносителите поискаха всички имоти на територията на крайбрежни плажни ивици Иракли, Карадере, Камчийски пясъци-Шкорпиловци, Дуранкулашко езеро-„Света Ана“, Крапец, Шабленски езера, „Корал“ Аркутино, „Дюни“ и Маслено нос (брегът и плажовете между „Перла“ и резерват „Ропотамо“) да влязат в бъдещия национален парк.Аргументите бяха, че степента на защита в него е значително по-висока, отколкото включването на зоната в екомрежата НАТУРА-2000.
В изпълнение на решението на Народното събрание още в края на март доскорошната министърка на околната среда и водите Искра Михайлова (вече евродепутат от Движението за права и свободи) обяви, че е осигурила необходимите средства за проучване и за съставяне на документация за обявяване на Национален парк „Българско Черноморие“. Тя възложи задачата на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките и определи срока й за изпълнение да е до началото на юни. Проучването на експертите се разпростря върху териториите на три области, 14 общини и 15 землища. Тогава министър Михайлова обяви, че „националните паркове са изключителна държавна собственост, което предполага, че при включването в границите на бъдещия парк на територии с друг вид собственост те следва да бъдат отчуждени“…
Сега в обхвата на националния парк са включени 22 защитени местности. В границите му влизат над 160 млн. кв. м общинска и частна земя, която съгласно Закона за защитените територии трябва да бъде заплатена от държавния бюджет. Хората на Канариев са сметнали, че отчуждаването ще струва над 3 млрд. лв. пари на данъкоплатците. Според асоциацията, за да бъдат осигурени тези средства, ще бъдат орязани пенсии, здравеопазване, образование. За аферата, наречена „Национален парк българско Черноморие“, всеки български гражданин (от пеленачето до най-възрастния) ще плати по 600 лв., смята председателят на асоциацията.
Освен това според него
при тази скандална национализация
дребните собственици на земи ще получат жълти стотинки. Олигарсите обаче, които притежават огромни масиви, придобити основно чрез заменки, ще приберат много милиони. Цялото Черноморие заедно с плажовете, след превръщането му в национален парк, на практика ще бъде подарено на екоактивиста Тома Белев и неговите господари. Защото то ще бъде управлявано от асоциацията на парковете в България, чийто председател е той, негодуваше Канариев още преди година.
Според експертите от БАН обаче обявяването на парк „Българско Черноморие“ ще запази уникалното биоразнообразие в едни от последните останали в света такива естествени местообитания. По този начин ще се съхрани и културно-историческото наследство в района, а чрез специализирани центрове то може да привлича туристи и ученици за образователни цели. Същевременно ще се предотврати опасността от урбанизиране на чувствителни зони. Това са само част от изводите и анализите в подробния доклад, който трябваше да бъде подложен на публично обсъждане. В бъдещия национален парк, според анализаторите от БАН, трябва да влязат природните паркове „Странджа“ и „Златни пясъци“, резерватите „Калиакра“, „Камчия“, „Ропотамо“, „Балтата“, „Атанасовското езеро“ и „Пясъчната лилия“, както и 22 защитени местности, сред които Дуранкулашкото езеро, Шабленското езеро, Аладжа манастир, Яйлата, Иракли, Поморийското езеро, Бургаски солници, Ченгене скеле, Силистар, устието на река Велека и други.
Малко след като започнаха протестите на собствениците на земи, в парламента партия ГЕРБ оспори нуждата от създаването на новия национален парк с мотива, че държавата трябва да задели огромен финансов ресурс, за да могат тези милиони квадратни метра земи да станат публична държавна собственост.
Според народния представител от ГЕРБ и бивш заместник-министър на околната среда и водите Ивелина Василева предложението на ековедомството и на управляващото мнозинство за създаването на парка не само застрашава финансово бюджета на държавата, но е и технически неточно. Става дума за това, че в него са включени зони и имоти, които са частна и общинска собственост, а не са включени такива, които са изключително чувствителни от гледна точка на защитата на природата. Според нея проектът е практически неизпълним, защото създаването на национален парк, съгласно Закона за защитените територии, изисква това да бъде цялостна компактна територия, която да бъде изключително държавна собственост. Василева смята, че за създаването на такъв парк
държавата трябва да задели огромен ресурс
Някои го изчисляват на близо 6 млрд. лева. Друг вариант е да бъде национализирана територия – нещо недопустимо по нашата конституция. Тя е на мнение, че е достатъчно незабавно да се обявят вече картираните и готови от април миналата година нови 19 зони за защита на местообитанията и да се издадат заповеди за тях, защото в тях ще бъдат заложени режимите за защита на чувствителните територии. Освен това трябва да се утвърдят специализираните кадастрални карти за дюните. Необходимо е да се положат максимални усилия за въвеждане в действие на общите устройствени планове на общините и плановете за управление на защитени територии, смята Василева.
Бившият регионален министър Лиляна Павлова пък не пропусна да насочи вниманието на всички към факта, че в списъка на този парк не влизат местностите Карадере, Камчийски пясъци, Корал и Иракли. Тя отдавна попитала министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов защо липсват в проекта и той откровено й отговорил, че за Карадере има проект и са издадени разрешения за строеж, и те могат да бъдат подновени до края на юли.
Кметовете на общините от Южното Черноморие също скочиха срещу бъдещия национален парк. Градоначалникът на Поморие Иван Алексиев смята, че не може така грубо да се посяга на частна собственост, като подчерта, че в това число включва и общинската, за която е призван да се грижи. Против създаването на парка се обявиха и кметът на Царево Георги Лапчев, и на Созопол Панайот Рейзи.
Интересно е, че определяният като бъдещ владетел на Черноморието Тома Белев също не е доволен от случващото си. Според Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“, в чиято управа е и Белев, съобщиха, че Министерството на околната среда и водите не се е постарало въобще да подготви качествено предложение за бъдещия парк. Коалицията подкрепя принципно решението за създаване на нов национален парк „Българско Черноморие“, тъй като това решение отговаря на задълженията на България (заедно с Румъния) в рамките на Европейския съюз да опази природното наследство на Черноморския биогеографски регион.
Но според хората от коалицията е създадено поредно „недоносче“. В писмо до медиите те посочват следните пропуски:
1. Приложените карти за граници на Национален парк „Българско Черноморие“ се различават, което е изключително несериозно от страна на МОСВ за такова важно предложение.
2. В обхвата на защитената територия са включени имоти, които са част от населени места и селищни образувания, които не могат да бъдат обявени за защитена територия съгласно чл.18 на Закона за защитените територии.
3. В предложението са направени необясними пропуски за някои от най-важните екосистеми, биотопи и ландшафти на Черноморието: големи територии около Иракли, Емона и Кара дере, бреговете на Дуранкулашко езеро, дюните на Шабленската тузла, степите на Калиакра около с.Българево, дялове от Камчийски пясъци, дялове от Поморийско езеро, Паша дере, езерата Вая и Мандра, част от Ропотамо, дюните на Корал и т.н. Напълно непонятно е как се защитава част от езеро или влажна зона.
4. В предложението не е включена никаква площ от акваторията на Черно море.
5. Предложената заповед за обявяване цитира отменени преди десетилетия закони и административни органи, които не съществуват от над 15 години.
6. В предложението са включени и някои територии с по-малка природозащитна стойност или с вече увреден ландшафт – но натоварващи излишно предложението като обща площ и създаващи потенциални мотиви за отхвърляне на предложението.
Коалицията „За да остане природа в България“ смята, че подобно натрупване на грешки и пропуски цели единствено да бъде опорочена идеята за създаване на нов национален парк и е продължение на дългогодишната политика на МОСВ да пречи за създаването на нови големи защитени територии.
В зоната на бъдещия „Национален парк Българско черноморие“ попадат териториите на два природни парка – „Златни пясъци“ и „Странджа“, два резервата – „Калиакра и „Ропотамо“, три поддържани резервата – „Балтата“, „Атанасовско езеро“ и „Пясъчната лилия“, 22 защитени местности, 18 зони за опазване на птиците по „Натура 2000“ и 19 зони за опазване на природните местообитания. Върху терените, включени в предложението за парка, са в действие десет вида собственост. Най-голям дял има държавната частна собственост – 39.05 процента. Едва 392 хектара, или 0.75%, от парка са частните имоти.
