20 юни 2014 година. Тройнокритичен ден за България, както би казал Люмиер.
Първо. Във Варна и Добрич броят трупове. (Така е, когато преди това не се броят затлачените реки, задръстените канали и застраховките срещу бедствия.)
Второ. В София БНБ обявяват квесторска власт върху КТБ. (Епистоларно това става с прессъобщение на БНБ, датирано “20 май”, с което централната банка може да бъде нарочена за спекулант номер 1 – знаела е какво става, а не казва вече цял месец…)
Трето. Четири всекидневника и един седмичник, все с различни формални собственици, излизат с вариации на една и съща информация срещу КТБ. Разработките ги има само при тях, те са радостните салюти за добре свършената мръсна работа срещу Цветан Василев и банката му. И пример как само за една седмица може да се види сметката на която и да е българска банка.
Хартиените вестители работят с една и съща първична информация – таблица и схема, които след това преработват в сходни имитационни продукти, нещо като сирене от суроватка и палмово масло.
И се пита нещастният читател:
А, бе това ли е елитът на вестникарството у нас?
Или може би ударният юмрук на будната разследваща журналистика, светваща лампичката на седящото на тъмно общество? Пет в едно?
Не, читателю-приятелю. Става дума за индустриално производство и модерна дистрибуция на информация. Информация, която не е произведена от възторжените трудови колективи на тези вестници. Както веригите за бързо хранене имат кухня майка, откъдето се разпределят баките за отделните заведения, така е и в този случай с информацията. Една за пет.
Ако още не вярваш, читателю-приятелю, ще ти кажа, че информацията е в течно агрегатно състояние, защото се казва “изтекла е информация”.
А всяка течност, тук на Земята, тече само в една посока – от горе-на долу.
Бат’ Чаво
