Групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) продължава да всява ужас и хаос, включително и далеч извън родината на Саддам. Бунтовниците бележат победа след победа и се приближават към целта си – халифат в сърцето на арабския свят. Настъплението в Ирак може да е знак за предстоящо задълбочаване на насилието в Сирия, като ИДИЛ – ползвайки се с подкрепа в иракските сунитски общности, подразнени от дискриминационната политика на ръководеното от шиити правителство в Багдад, изглежда готова да се върне в битката, и то от много по-силна позиция. Ако това стане, към новия фронт ще потекат оръжие, бойна техника и финанси, плячкосани от Ирак в последните дни.
Има ли решение за проблема? САЩ носят „специална отговорност“ за съдбата на Ирак, обяви германският канцлер Ангела Меркел и думите й звучат напълно логично. Най-вече от Вашингтон зависи установяването на стабилност в страната и в Белия дом трябва да помислят как точно да постъпят. Поне досега обаче американският президент Барак Обама излъчва само несигурност. Според говорителя му Обама обмисля „широк кръг опции“, за да предпази Ирак от разпадане. Но по всичко изглежда, че основният му императив там е да предпази американците – отчасти поради постоянно падащите му рейтинги на одобрение у дома.
Обама очевидно се страхува да заповяда атака и поведението му удивително напомня на решението му за Сирия преди година. Междувременно все по-голямо значение придобива въпросът дали шиитският премиер Нури ал Малики е готов на отстъпки, за да обедини политически Ирак, като зачита благополучието и на разбунтувалите се в момента сунити?
Мащабно разполагане на американски бойни части на иракска земя изглежда малко вероятно. От Пентагона , изглежда, ще продължат да се придържат към стратегията да не изпращат сухопътни войски на място. Вашингтон загуби 4411 войници в започналата при управлението на предишния президент Джордж У. Буш война в Ирак и Обама няма никакво намерение да увеличава този брой.
В разгара на кризата се възраждат и стари максими като „врагът на моя враг е мой приятел“. Появяват се например примамливи изгледи за сътрудничество между САЩ и Иран в подкрепа на намиращия се в тежка ситуация Ал Малики. През последните няколко дни Вашингтон и Техеран се гледат предпазливо – 30 години взаимно подозрение и враждебност не се преодоляват лесно. Сега обаче изглежда възможно съвпадащите интереси за разгромяването на ИДИЛ да доведат до обща стратегия за Ирак, без това да прерасне в любов.
