Орязване на парите за болниците, връщане на пациенти, опашки пред операционните, протестиращи лекари с намалени заплати, затварящи врати лечебници. Това е апокалиптичната визия на българското здравеопазване, която е напът да стане реалност още в края на август. Със съвместни действия и знакови бездействия правителствата на ГЕРБ и на БСП забъркаха гореща „здравна“ каша, която ще пари в устата на пациентите, медиците и болниците дълги години напред. Началото постави „финансовият гуру“ Симеон Дянков, който реши да оправя бюджетните си проблеми, като прехвърли по държавните сметки 1.5 млрд. лв. от обществената Национална здравноосигурителна каса. Съпъртиецът му Пламен Цеков „довърши“ публичния фонд, оставяйки го в ръцете на наследничката си – Румяна Тодорова, с около 160 млн. лв. явен и още може би толкова скрит дефицит. Въпреки многобройните закани от страна на управляващите отговорност от никого не бе потърсена.
Междувременно депутатите
заложиха бомбата, като гласуваха 2.82 млрд. лв.
бюджет за касата през 2014-а, след като същата сума в миналогодишния бюджет бе изчерпана още през октомври. Здравният министър д-р Таня Андреева в пакет с Тодорова за една година така и не намериха спасителния отговор на въпроса как да увеличат приходите и да намалят разходите в системата. Дори напротив – болниците, работещи с касата, се увеличиха и извършват (или отчитат) повече дейност, разходите за лекарства скачат, естествено, растат и заплатите в сектора, тъй като всички разбраха, че „с трици лекари и сестри не се ловят“. В резултат на това дефицитът в здравната каса подгони половин милиард лева, лечебниците задлъжняха с почти още толкова, пациентите са недоволни, джипитата се борят за правата си, а двама от трима дипломирали се медици се отправят към терминал 2 на „Летище София“ минути, след като са издекламирали Хипократовата клетва.
Най-накрая дори традиционно работещият в конспиративна обстановка надзорен съвет на НЗОК публично призна, че актуализацията на бюджета с (поне) 328 млн. лв. е неизбежна. В противен случай здравеопазването ни е изправено пред гарантиран крах. Оттук нататък сценариите с развитието на здравната криза са няколко, но нито един от тях не вещае бляскав завършек. При оптимистичния вариант, който засега изглежда малко вероятен,Народното събрание ще отпусне исканите 328 млн. лева. Процедурата обаче е дълга и изисква минимум 20 дни, с които сегашният парламент може би не разполага. Първо, Министерството на здравеопазването трябва да даде одобрително становище за искането, след което то да се приеме от Министерския съвет и да влезе в парламента, където ще се гледа от здравната комисия. Едва накрая е гласуването му от народните представители.
Кабинетът очевидно не е склонен да отпусне толкова пари, тъй като премиерът Пламен Орешарски нееднократно отказа да обещае актуализация, а и държавният представител в надзора на касата – заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, гласува „въздържала се“, което е доста показателно. Но ако по неведоми пътища 328 млн. лв. влязат по сметките на здравната каса,
с тях ще се покрие само дейността на болниците
до края на 2014-а. А според финансовия анализ на публичния фонд не достигат над 96 млн. лв. за лекарства за домашно лечение, над 48 млн. лв. за медикаменти за онкоболните и други 16 млн. лв. за медицинските изделия. Тоест касата „ще светне“ с над 160 млн. лева. Тези пари могат да бъдат прехвърлени за плащане през 2015-а, както се случи тази година, или да бъдат частично покрити от преизпълнение на събираемостта на здравни вноски, откъдето правителството очаква между 55 млн. и 100 млн. лв. плюс.
Вариант 2: „пари няма, действайте“, тоест здравната каса стяга коланите на болниците и те се задушават или „отслабват“. „При липса на актуализация орязването на парите ще започне от август. В момента месечният бюджет за болниците е в рамките на 130-140 млн. лева. Това, което реално не достига до края годината, е в рамките на 25-35 млн. лв. месечно. С наличните 105 млн. лв. болничните мениджъри могат да изплащат фонд работна заплата, данъци и осигуровки, лекарства и консумативи. Но друг тип издръжка няма да имат възможност да я покрият“, каза председателят на надзорния съвет на касата и заместник здравен министър д-р Бойко Пенков. В „друг тип“ издръжка явно влизат просрочените дългове и надлимитната дейност, които са жизненоважни за оцеляването на лечебниците. А по думите на доскорошния управител на ВМА и „здравен“ кмет на София – ген. Стоян Тонев, досега фармацевтични
фирми и доставчици на апаратура са въвели 64 запора
на пари, които болниците получават от касата. Кредиторите могат изцяло да блокират сметките, ако длъжниците не обслужват дълговете си.
Логично и директорите на лечебните заведения са категорично „против“ подобен сценарий. „Ако не се актуализира бюджетът, финансовата задлъжнялост на болниците ще става все по-голяма и това неминуемо ще доведе до крах на държавното и общинското здравеопазване“, твърди управителят на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Дечо Дечев. „Бавят ни изплащането на надлимитната дейност, което е над една трета от това, което сме заработили. Ако не се промени начинът на финансиране, ситуацията в много от общинските болници ще се утежни до края на годината“, обяснява председателят на Сдружението на общинските болници и директор на МБАЛ Чирпан д-р Неделчо Тотев. „Много е страшно това, че се уврежда и без това много крехкото здраве на здравеопазването. Това е една система, която от няколко години е на ръба. Видяхме какво стана с болницата в Стара Загора, която на практика е фалирала. Ще я последват и други“, добавя „частникът“ д-р Николай Болтаджиев.
Какво очакват пациентите и лекарите?
Иван Димитров от Федерацията „Български пациентски форум“ прогнозира листи на чакащите, невъзможност болниците да приемат пациенти и липса на качествено лечение, риск за здравето и живота на всеки гражданин. „Ако бюджетът на здравната каса не се актуализира или не се вземат други мерки, след септември у нас няма да има здравеопазване“, предупреди и председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.
Третият вариант е здравната каса да намали разходите си, без да засегне силно финансирането на системата. Предложените от учреждението с Постановление 94 нововъведения за плащане на медицинската дейност на лечебниците обаче не се приемат от съсловието. От мащабните проверки за отчетена дейност здравните инспектори през май донесоха глоби за едва 1.5 млн. лева. Последният „спасителен пояс“ са предложените от касата промени на диагностично-лечебните алгоритми на клиничните пътеки. Целта е част от медицинските дейности да бъдат прехвърлени от болничната помощ към джипитата, за да се спрат необоснованите хоспитализации и така да се пестят средства. Но и за да се оптимизират пакетите, е необходимо време, а часовникът неумолимо цъка. Усетиха го и пациентите, които масово се записват за операции и други болнични манипулации, тъй като в края на лятото ще бъдат върнати, ще чакат или ще си плащат.
