Земеделският министър Димитър Греков реши да почерпи опит от предшественика си Мирослав Найденов (който в последната година от мандата си изсипа една торба пари на всякакъв вид пиар и рекламни агенции) и също побърза да разпредели сериозни суми за реклама. Преди дни аграрното ведомство, което уж беше спряло кранчето в началото на годината за фирми, които с рекламни материали трябваше да популяризират Програмата за развитие на селските райони и да рекламират европейските схеми за финансиране, изведнъж се разбърза и обяви, че ще похарчи 600 хил. лв. (500 хил. лв. без ДДС) за… дипляни и брошури.
Като се има предвид, че
приключва програмният период
доста озадачаващ е фактът, че Греков е избрал точно този и предизборен момент, за да пусне апетитната поръчка.
Според обявлението целта на тази „инициатива“ е свързана с изработка и отпечатване на рекламно-информационни материали за нуждите на ос 4 („ЛИДЕР“) на селската програма. Те пък щели да дадат информация за процеса на изпълнението й. Всеки среднограмотен човек знае, че подобна информация така или иначе може да се намери на официалния интернет сайт на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз в България. Точно тази прозрачност е задължителна, за да могат европейските ни партньори да следят къде отиват парите на общността. Не че и тя гарантира, че парите по отделните програми ще отидат при най-добрите проекти, а не при „подходящите“ бенефициенти. Но така или иначе поне статистиката там е абсолютно задължителна.
Разбира се,
за да не излезе съвсем безумно пускането на тази поръчка
в обявлението е споменато, че част от брошурите ще дават информация по подхода „ЛИДЕР“ за следващия програмен период (2014-2020-а). Като се има предвид обаче, че параметрите на Програмата за развитие на селските райони и на различните й оси все още са на етап обсъждане, подобна информация, а още по-малко адекватна, едва ли скоро ще може да бъде публикувана.
Истината е, че тя трябва да бъде одобрена от правителството до 20 юни. При сегашното стечение на обстоятелствата обаче не се знае кой и кога ще го направи, въпреки че срокът за внасянето й в Европейската комисия пък изтича в края на месеца. Крайният й вариант ще бъде ясен през септември. След това (до януари 2015 -а) трябва да бъдат подготвени и наредбите по различните мерки и да бъдат пуснати заповедите за прием на проекти.
След всичко казано дотук
не е ясно каква точно информация ще бъде отпечатвана в брошурите
и дипляните, за които ще бъдат похарчени над половин милион лева…?!
Кой и как определи, че има необходимост именно от 3000 бланки, 2000 дипляни, 16 хил. брошури, 8000 листовки, 200 плаката, 600 календара, 1650 тефтера, 4000 картонени папки, 1000 покани и картички, 400 книги с твърда подвързия и 1000 самозалепващи се стикера…?! А не от повече или по-малко?
Това са параметрите, описани в заданието на обществената поръчка в графата „количество и обем“. Те да бъдат отпечатани за 20 дни. Предвид на това, че срокът за подаване на документи изтича на 7 юли, а офертите ще бъдат гледани на 8 юли, договорът със сигурност ще бъде подписан до средата на следващия месец. С други думи, готовата продукция трябва да е на разположение в началото на август. Тук логично изплува въпросът какво точно ще бъде отпечатано на тях, след като българските управници ще знаят истинските параметри на програмата в края на септември…?! До това ли им е на българските земеделци точно сега – след потопа и градушките.
От официалното обявление в Агенцията за обществени поръчки става ясно, че разходите за тази поръчка ще бъдат покрити със средства от мярка „Техническа помощ“ за изтичащия програмен период.
През следващия програмен период (2014 – 2020-а) общият бюджет по Програмата за развитие на селските райони трябваше да бъде на сума 2.338 млрд. евро. Това поне обеща земеделското министерство при публичното обсъждане на програмата преди седмица. Тогава стана ясно, че вече няма да се финансират проекти за фотоволтаични централи, но аграрният сектор ще може да ползва европейски субсидии за преработката на оборски тор в биогаз, биомаса или за производство на електричество. Така половината от суровината в тези централи може да бъде от стопанството на собствениците, а останалата ще се набира от други фермери в региона. Като приоритет в аграрната политика през следващия програмен период беше обявено подпомагането на изоставащи сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Това обаче нямало да става за сметка на традиционните за България полски култури, обеща министър Димитър Греков. Но подчерта, че е необходимо финансовите ресурси да бъдат насочени към интензивното земеделие. За никого не е тайна, че то е в много тежко състояние.
В новата Програма за развитие на селските райони се отделят 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и за балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост. За ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите са предназначени 45 на сто от парите. За спиране на обезлюдяването в селските райони и за преодоляване на проблема с високата безработица в малките общини се насочват 33% от средствата.
Само преди дни обаче стана ясно, че страната ни ще получи около 600 млн. лв. по-малко от полагащите ни се 2.338 млрд. евро за селата през следващия програмен период. Парите ще бъдат удържани от Брюксел заради установени проблеми при разпределянето на средствата по сега действащата програма. Така през следващите шест години и половина земеделците и хората, които искат да развиват бизнес в селища с население под 30 000 души, ще разполагат с малко над 2 млрд. евро. Но и тези пари все още остават на приказки, тъй като Брюксел още не е одобрил нашенските предложения. Нищо чудно агросубсидиите да бъдат редуцирани допълнително с още няколко милиона.
