Фирми с неясен капитал ще могат да продължат да работят във всяка сфера на българската икономика поне още шест месеца. Това е така, тъй като управляващите изненадващо дадоха заден на безбройните си клетви, че ще извадят офшорките на светло. Броени дни преди 1 юли, когато сенчестите фирми трябваше да обявят действителните си собственици или да напуснат страната, в Народното събрание бяха внесени нови изменения в Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързаните с тях лица. С поправките на практика се дава допълнителна отсрочка на „островния“ бизнес да продължи да оперира необезпокоявано у нас до 31 декември 2014 година. Автор на този реверанс към офшорките не е някой случаен депутат, а Йордан Цонев от ДПС, който именно поде и кампанията срещу предприятията от данъчните оазиси.
Пред „БАНКЕРЪ“ Цонев обясни, че поправките са обобщение на получените десетки писма от институции, сред които Комисията за финансов надзор, Централният депозитар, Българската фондова борса, браншови организации… „Още в началото заявих, че законът ще търпи редица корекции заради изключително сложната материя. Това е първият ни опит да регламентираме отношенията с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и е нормално да има пропуски или неточности. Опитал съм се да приложа всички забележки, които получих“, каза Цонев. По думите му новият срок от шест месеца, който се дава на фирмите да изпълнят нормативните изисквания, се налагал поради предвидените допълнителни забрани. В случая към сегашното ограничение офшорки да участват в банковия и финансов сектор, застраховането, пенсионните и здравните фондове, концесиите, обществените поръчки, приватизационните сделки, придобиването на държавно или общинско имущество, енергетиката, хазарта, търговията със стоки с двойна употреба, мобилните комуникации, ВиК мрежите, медиите и др. се прибавя и рестрикцията те да влизат в договорни отношения с държавата и общините, с техни предприятия, търговски дружества и дъщерните им фирми с над 50% държавно или общинско участие, както и да получават сертификати за приоритетни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите.
Тези предложения впрочем бяха лансирани още преди три месеца от червения депутат Георги Кадиев след скандала със застрояването на „Карадере“ и експанзията на веригата Lafka, която сключва множество договори с общините за наемане на търговски обекти. Но неговият законопроект така и не се придвижи напред. А дори и да влязат в сила въпросните забрани, те въобще няма да засегнат точно такива казуси, тъй като в закона срещу офшорките има предвидени достатъчно „вратички“ или, казано на юридически език – изключения. Така, въпреки явните офшорни корени и сенчести капитали на „Мадара Юръп“, която стои зад проекта за застрояване на Черноморието, тя „минава между капките“ благодарение на едно от тези изключения. А именно – дружеството се търгува на Българската фондова борса.
Ограниченията не важат и за офшорки, които се подвизават в страни, с които България има сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. В тази графа попада например Лихтенщайн, където е регистриран „тайнственият“ собственик на „Булгартабак“. Тоест и „лафките“ ще се измъкнат от хватката.
Най-съществената промяна в норматива срещу офшорките обаче е свързана с ограничаването на обхвата му. Съгласно действащите сега разпоредби той засяга както дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и опериращи пряко или косвено у нас, така и фирми, които имат незначителна свързаност (включително само една акция) или въобще нямат пряка връзка с компании, извършващи дейност в България. Примерно, когато българско дружество е под общ контрол с офшорка, но без помежду си да имат каквото и да било отношение.
„На практика обхватът на действащия закон е силно екстериториален и засяга изключително голям брой лица, дори в случаите, когато дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, няма никакво отношение към дейността на българско дружество. Обхватът на закона може да доведе до ограничения и пречки за чуждестранните инвестиции в България, без реална икономическа или бюджетна полза за страната“, изтъква Цонев. Точно затова се предвижда понятието „свързани лица“ да се замени с „контролирани от тях лица“, като за целта определенията за „контрол“ се взимат от Търговския закон (виж карето). Въвежда се и дефиниция на „Действителен собственик“, като за такъв ще се приема всяко физическо лице, което „пряко или непряко притежава повече от 25 на сто от дяловете или акциите на юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролира“.
Предлага се също и въвеждането на прагове, под които законовите забрани няма да се прилагат. С други думи, нови вратички за измъкване. По този начин за фирми, чието дяловото участие не е предмет на специална регулация в други закони, ще има минимален праг от 10%, при който забраните няма да важат.
„Законът не следва да обхваща дребни участия, с които дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим или неговите действителни собственици, не могат реално да контролират българско дружество или дейност в България. В противен случай може да се стигне до ситуация, при която поради притежаването на една акция в банка, застрахователна фирма или пенсионноосигурителна компания от дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, да се отнеме лиценз за банкова или застрахователна дейност поради необявяване на данни за действителен собственик“, мотивира се Цонев.
С поправките ще отпадне и изискването всички обстоятелствата около собствеността на офшорките да се вписват в Търговския регистър. Вместо това се предлага да бъде създаден специален Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, към Агенцията по вписванията.
„Капиталовата структура на дружеството се отнася до вътрешните отношения между съдружниците или акционерите, поради което информация за действителните собственици не следва да бъде вписвана в Търговския регистър“, категоричен е Йордан Цонев. Така обаче широката общественост няма да може да разбере нищо за хората зад островните фирми. Достъп до тази информация ще имат само Националната агенция за приходите, Държавната агенция „Национална сигурност“, специализираните регулаторни органи като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други. И то само след официално заявление.
Според Йордан Цонев, въпреки проблемите с кворума, законопроектът за изменение на Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, ще бъде гледан в пленарната зала още идната седмица, а окончателното му приемане от Народното събрание трябва да стане преди края на юли.
По смисъла на Търговския закон „Контрол“ е налице, когато едно физическо или юридическо лице притежава повече от половината от гласовете в общото събрание, има право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган, може да упражнява решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него договор.
Към гласовете на контролиращия се прибавят и гласовете на контролираните от него лица, както и гласовете на лица, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на друго контролирано от него лице.
