„Изминаха двадесет години, откакто село Дрен с гордост разбра, че е избрано измежду многото населени места в България да приеме една идея, да даде една надежда и ново начало за многобройни детски съдби. Дрен бе избрано не само заради чудесната природа, чистия въздух и вода, а също заради чистата душа на хората, радушното им гостоприемство и високите нравствени качества на жителите си! Години наред там в прекрасна атмосфера и защитени от злото в големия град пораснаха много деца… Това е част от обращението на Инициативния комитет за спасение на детското селище в село Дрен. Домът, приютил изоставени малчугани, ще бъде обезлюден до края на 2015-а.
От организацията майка – „SOS Детски селища България“, смятат, че няма драма относно бъдещата съдба на децата, все още живеещи в планинското селце. На въпроса на в. „БАНКЕРЪ“ какво налага закриването на селището в Дрен оттам подчертаха, че не става дума за затваряне, а за преместване на приемните семейства в градска среда. Причините били няколко, но най-вече нуждата от интеграция и по-добро образование за децата.
„SOS Детско селище Дрен наистина е рай. За съжаление поддръжката му е скъпа, а в замяна на това не предлага добри условия за образование и интеграция на децата. Децата от детското селище живеят затворено. Дори когато ходят на училище, те пак са сами. Не срещат нови хора, не създават нови приятелства…Нашите бизнес планове са свързани само и единствено с това да осигурим нужните условия за отглеждането на тези деца в София. Ще направим всичко възможно на децата да не им липсва това, което имат в Дрен, но нека имат и някои от предимствата на големия град“. Този не по-малко лиричен отговор би следвало да успокои загриженото общество. Но някак твърде натрапчиво се набиват на очи фразите – „поддръжката му е скъпа“ и „бизнес планове“. Идиотско е тези неща да се споменават, когато говорим за деца в риск.
Защитниците на селището в Дрен твърдят, че скрити бизнес интереси са в основата на решението за неговото ликвидиране и за настаняването на семействата в апартаменти в Перник и София. Председателят на Инициативния комитет Ивайло Шопски разказа за срещата, организирана от националния изпълнителен директор на „SOS Детски селища“ Пламен Стоянов и управителя на дренското заведение Мариян Дянков, на която двамата е трябвало да информират за намеренията си. Въпреки „неудобния ден и час“ на събитието се стекли неочаквано много местни жители, учители, депутатът от „Коалиция за България“ Евдокия Асенова, председателят на Общинския съвет в Радомир Красимир Борисов и кметът на Радомир Пламен Алексиев. Пред всички Дянков и Стоянов обяснили, че много биха желали децата да останат в селището, но за съжаление парите са свършили и трябва да се търсят по-евтини начини за отглеждането им.
„Забележете, на тази среща бяха изтъкнати единствено финансови причини за решението. Резонно изскочиха въпросите:
направено ли е всичко възможно за оптимизиране на средствата, намаляване на разходите, които не са свързани пряко с издръжката на селището и отглеждане на децата? Докъде стигат средствата, които държавата предоставя и доколко проблемът изобщо е финансов“?!“, отбеляза Шопски. Действието се развива непосредствено след Великденските празници, а седмица по-късно – на 29 април, на сайта на организацията е публикувана „Нова визия за SOS детско селище Дрен“. В нея промяната в социалната услуга се обосновава с нуждата от по-добро образование и здравеопазване, с по-големите шансове за личностно израстване и професионална реализация, както и с по-близкия контакт с биологичните родители. Накрая дебело е подчертано: „Предстоят преговори с община Радомир за бъдещото използване на материалната база. Информация за хода на процеса ще бъде предоставяна своевременно на всички заинтересовани страни“.
Според застъпниците на селището единствената спънка пред реализацията на „новия бизнес план“ е, че земята, върху която са построени къщичките в Дрен, е на Радомир. А в договора е записано, че тя не може да бъде използвана за цели, различни от отглеждането на деца в неравностойно положение. Тоест, ако организацията, на която е предоставена земята, реши да преустанови дейността си, то теренът може да бъде даден единствено на друга, предоставяща същата услуга. Ето защо Стоянов и Дянков вече са поискали от кмета на Радомир промяна на договора, с което са „свалили картите“.
Всъщност енигма е защо управата на „SOS Детски селища България“ не може да издържа селището, след като има за дарители авторитетни банки, автомобилни компании, молове, а и постоянно се провеждат дарителски кампании, с които се привличат стотици хиляди левове? Може би е необходим и малко бизнес нюх, тъй като до 2020-а от еврофондовете ще получим над 596 млн. лв. за намаляване на бедността и социалното включване. Фонд „Социална закрила“ ще финансира проекти за предоставяне на нов вид социални услуги в общността и за подобряване условията на живот в различните категории домове. Така че вместо да „търсят под вола теле“, от „SOS Детски селища България“ да седнат и да напишат някой читав проект. Средства могат да се търсят и от социалните предприятия. Те развиват търговска дейност, постъпленията от която се реинвестират за социални цели.
