В Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) измислиха хитър начин как по-лесно и безболезнено да сложат ред в енергийната система. От регулаторния орган съобщиха през седмицата, че са сезирали Европейската комисия за нарушение на общностното право при предоставянето на неправомерна държавна помощ на ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3“ и ТЕЦ „Ей и Ес 3С Марица-изток 1“ заради сключените договори на Националната енергийна компания с тях.
В аргументите си до Брюксел от комисията посочват, че са направили анализ на двете споразумения, подписани на 13 юни 2001-ва и са установили, че механизмът, според който общественият доставчик е задължен да изкупува цялото количество електрическа енергия, произведена от двете централи, не съответства на принципите на Третия енергиен пакет. А той, както е известно, цели премахването на пречките пред конкуренцията на енергийния пазар.
Експертите на енергийния регулатор се аргументират, че по този начин двата ТЕЦ-а са поставени в по-изгодно икономическо положение както в сравнение с другите производители на енергия, така и спрямо потенциалните нови участници на пазара.
„ДКЕВР смята, че споразуменията, сключени между НЕК и „Ей и Ес 3С Марица -изток 1“ ЕООД и „Контур Глобал Марица изток 3″ АД, представляват държавна помощ, тъй като отговарят на всички критерии, предвидени в чл.107, ал.1 от Договора за функциониране на ЕС, а именно: участие на държавни ресурси, наличие на икономическо предимство, избирателност на предоставеното преимущество, както и нарушаване на конкуренцията и ефект върху търговията“, посочват от ведомството на Боян Боев.
Изтъква се и че заплахата за либерализацията на енергийния пазар, породена от сключените договори с двата частни ТЕЦ-а, е установена и от Комисията за защита на конкуренцията през 2013-а. Още тогава е отчетено, че контрактите оказват влияние върху количествата, изкупувани по квотен принцип и респ . върху формирането на тарифите за изкупуване и доставка на тока за битовите потребители, а фиксираните цени влияят негативно на участието на пазара на останалите производители.
„Eй и Ес“ e убедена, че споразумението за изкупуване на енергия, сключено с НЕК, е напълно законосъобразно и правно обвързващо и компанията в България ще предприеме всички необходими действия, за да защити своите интереси, независимо дали чрез предоговаряне на споразумението с НЕК, или чрез прилагане на правата, произтичащи от договора“, коментираха официално от американската фирма, собственик на ТЕЦ „Марица-изток“ 1.
Освен срещу двете топлоцентрали от ДКЕВР са сезирали Брюксел и за нарушението на общностното законодателство заради субсидирането на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници. Анализ е показал, че инсталираните мощности многократно надвишават и преизпълняват заложените цели в план 2020 на Еврокомисията, като същевременно са реализирани при икономически обременяващи условия за крайните потребители и бизнеса, а и за енергийната система като цяло.
Регулаторът е категоричен, че сегашната схема за определяне на тарифите за производителите на зелена енергия осигурява прекомерно подпомагане на производството й. „От една страна, определянето на преференциалните цени веднъж годишно (до 17 юли 2012 г.) не отразява трайната тенденция за бързо поевтиняване на инвестиционните разходи, които са основен ценообразуващ елемент при изграждане на централи, ползващи възобновяеми източници. Това води до завишаване на формираните преференциални цени. Тук, според нас, е причината за големия инвеститорски интерес, довел до огромен скок на количеството инсталирани фотоволтаични мощности през 2012 г.“, изтъкват от ДКЕВР.
Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова обаче смята, че жалбата е „смехотворна“ и представлява „по-скоро палиативна и паническа мярка, чрез която Комисията да не изпълни задължението си да определи цена на електроенергията, която да отговаря на нейната себестойност. Целта е да се осигури време, в което регулаторът да отложи съобщението към българските граждани за това, че заради лошата си и незаконна работа през годините е задължил НЕК дотолкова, че създава условия за рязко повишение на цената на тока“.
Подавайки сигналите до Брюксел, енергийният регулатор на практика прехвърля горещия картоф в други ръце. Още в края на май хората на Боев натиснаха двете частни топлоелектрически централи и зелените бизнесмени. С нарочно решение те изискаха от НЕК и от собствениците на двата ТЕЦ-а да започнат преговори за изменение на споразуменията. Дори бяха зададени и конкретни параметри – намаляване на цената на тока от „AES – 3C Марица-изток 1“ с 30%, като енергията от един от блоковете й се продава на свободния пазар. За „Контур Глобал Марица-изток 3“ исканото поевтиняване бе 20% и два блока да дебютират на свободния пазар. При това положение разходите на НЕК ще намалеят с 424 млн. лв. за следващия ценови период. Общо за целия срок на действие на контрактите положителният ефект от изменението ще е 5.4 млрд. лв. (ТЕЦ „AES – 3C Марица-изток 1“ – 3.5 млрд. лв., ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3“ – 1.8 млрд. лв.). Така и не стана ясно обаче дали двете страни са седнали на масата за преговори.
За зелената енергия пък ДКЕВР предложи на Министерството на икономиката и енергетиката да инициира законодателни промени. Те предвиждат регулаторът да определя всяка година количествата електрическа енергия, произведени от възобновяеми източници, които да бъдат изкупувани по преференциални цени. А останалият зелен ток да се купува по цена за излишък на балансиращия пазар. Комисията предложи провеждането и на „балансиращ тест“, който да отрази съвместимостта на мярката за подпомагане с вътрешния пазар – т.е. дали държавната помощ допринася за опазването на околната среда, без това да навреди на търговските условия до степен, противоречаща на общия интерес.
Сега, ако Европейската комисия прецени, че българските власти са прави за нарушаването на общностното законодателство, никой няма и дума да им каже при по-нататъшни рестрикции за цените на двата ТЕЦ-а и за зелените производители. Но ако отговорът е негативен, ситуацията ще се усложни още повече и ще се наложи да се търсят други начини за спасяване на финансово закъсалата НЕК.
