Дребните кредитори ще трябва да имат лиценз и собствен капитал от 1 млн. лева. Това е записано в законопроекта за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители. Той беше приет на първо четене от депутатите от бюджетната комисия в Народното събрание на заседанието й, проведено на 26 юни. Законопроектът е изготвен от работни групи в Българската народна банка и от Комисията за финансов надзор, но е внесен в Народното събрание от Йордан Цонев от ДПС и от Румен Гечев от БСП. По искане на Цонев законопроектът е изпратен за съгласуване и с ръководителя на Европейската централна банка Марио Драги.
Със законопроекта за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, се въвежда лицензионен режим за дружествата, които по занятие предоставят кредити на потребители със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Предвижда се лицензът да издава Комисията за финансов надзор, която и сега осъществява регулацията и надзора на небанковия финансов сектор, обясни при представянето на документа Йордан Цонев.
Законопроектът урежда и част от структурата и дейността на КФН – тя вече ще бъде бюджетно независима, подобно на БНБ.
Пет са основните неща, които има предвид законодателят с този законопроект, обясни и съвносителят Румен Гечев. Първо – променя се режимът за регистрация на небанковите институции, или т.нар. фирми за бързи кредити от регистрационен към лицензионен.
Второ и изключително важно, според Гечев , е, че се повишават изискванията към членовете на управителни и надзорни съвети на тези институции. Те вече ще бъдат на равнището на изискванията към банкерите, обясниха вносителите.
КФН ще има възможност да утвърждава и общите условия по договорите, по които тези институции отпускат кредити, обясни Гечев. Освен това КФН, заедно с МВР, ДАНС, НАП и др., ще може да осъществява проверки в тези институции. Комисията мине на собствена издръжка и няма да зависи от държавния бюджет. Вземанията на КФН ще могат да бъдат събирани и от частни съдебни изпълнители, гласи новоприетият на първо четене законопроект.
Отношение по законопроекта изрази от името на КФН членът на комисията Владимир Савов. Той посочи, че в новия законопроект са отразени измененията в Закона за потребителския кредит, които също бяха насочени към проблемите с бързите кредити. В този закон бяха отразени много механизми за защита на потребителите, но беше насочено към продукта „кредит“ и остана празнота по отношение на лицата, предоставящи тези кредити, обясни той.
Благодарение на новия лицензионен режим, който е много по-сериозен от регистрационния, ще може да се следи далеч по-добре произходът на капитала, откъде идват собствените средства, каква е квалификацията на членовете на управителния и надзорния съвет, текущият контрол и други, обясни Савов. Нещо повече – въвеждат се много по-строги режими на административна и наказателна процедура при нарушение на този закон, като реално КФН ще има право да отнема лиценз на небанкови финансови институции при констатирани нарушения, подчерта представителят на КФН.
Въвежда се изискване собственият капитал на такова дружество да е минимум 1 млн. лв. и други изисквания, обясни още Йордан Цонев.
По време на обсъждането стана ясно, че към момента у нас оперират около 130 подобни финансови институции. Тепърва ще се установи каква част от тях отговорят на новите изисквания, обясни Калинка Димитрова от БНБ. Обемът на предоставените кредити от подобни фирми е около 1.5 млрд. лв., добави тя.
