За да понесат словесния тероризъм на политическия елит, българските избиратели правят какви ли не упражнения. Едни цъкат неодобрително с език, други тропат нервно с крак, а трети псуват сочно партийните лидери, докато им говорят от телевизора.
Тежко е, но с изгряването на политическия небосклон на звездата на Николай Бареков хората започнаха и да се усмихват, кога иронично, кога саркастично. И как не? Мине не мине час, и председателят на „България без цензура“ (ББЦ) пуска по някой лаф, наподобяващ бисерите от матурите или кандидат-студентските изпити.
Вечерта на 25 май след евровота в централата на партията обстановката бе повече от приповдигната. Бонбони, шампанско, балони… за да се отпразнува изборното кръщение на коалицията „България без цензура“-ВМРО-ЗНС и „Гергьовден“, която спечели 238 хил. гласа (10.6%). Тогава Бареков възторжено рече: „Готов съм да управлявам България като министър-председател“. И може би си вярваше. След това в стил студентски бисери добави: „С днешна дата живея трети живот. Аз възкръснах един път след bTV, възкръснах след Костинброд и днеска възкръснах и след тези избори. Снощи се обадих на майка ми и й казах: Майко, аз отивам на заколение утре. Почерпи съседите, ще им дадеш по една бутилка вино и по едни шоколадови бонбони. Ще дойда с бялата риза сутринта и ще гласувам. Вечерта – каквото сабя покаже.“
Оттогава досега Бареков протяга ръце, опитва се да строи мостове само и само да прикотка някоя нова партия в обединението си. Трудно е точно да се проследи към кого още не се е обърнал, но опитите му все удрят на камък.
На 28 май в Народното събрание водачът на ББЦ каза: „Единствената нормална партия, която се държи нормално, като изключим нейното ръководство, е БСП.“ След което уточни, че лидерът Сергей Станишев трябвало да си ходи, за да могат червените да се реформират и да бъдат водени от млади хора.
Пак в кулоарите на парламента, вживявайки се в новото си политическо амплоа, Бареков захапа и ГЕРБ. Отхвърляйки възможността да действа съвместно с формацията на Бойко Борисов, новият политик дълбокомислено отбеляза: „ГЕРБ е абсурдна опция като коалиционен партньор в евентуално бъдещо управление за „България без цензура“. Ако аз направя коалиция с ГЕРБ, означава да се разпадне моята партия. Всички ще се си тръгнат. Ангел Славчев ще си тръгне, Светлин Танчев ще си тръгне, Румен Йончев… и аз ще си тръгна.“
Дали за да затвърди всеобщото впечатление или просто защото Бареков си е Бареков, както и да се върти, на 25 юни сервира ново двайсет – бил готов да преговаря с ГЕРБ и Реформаторския блок. Причината – предсрочните парламентарни избори. „Борисов да се определи дали е ляв, или десен. Той бяга от преговори за изборите и по този начин оставя на власт кабинета „Орешарски“, тъй като БСП и ДПС няма как сами да определят дата на изборите“, каза предводителят на „България без цензура“. Кой знае защо обаче, като заговори за Борисов, в съзнанието ми все изплуват онзи негов букет от гербери и поздравът на 5 юли 2009 г. в национален ефир: „Добър вечер, Генерале, честита победа!“
Като животите при Бареков са и катарзисите му. В началото на годината обяви, че докато бил изпълнителен директор на ТВ7, лично депутатът от ДПС Делян Пеевски го помолил да назначи журналистката Люба Кулезич в телевизията. Ще рече човек, че с това се изчерпва цялото им познанство – депутатът решил да стори добрина и директорът с добро сърце приел. В допълнение, тези дни Бареков пък побърза да се изкаже, че нямал отношение към случващото се между Пеевски и Цветан Василев, само че било добре взаимоотношенията между бизнесмени и политици да не се смесват. За това бяха протестите цялото минало лято, но нейсе. Преди ден пък новият политик се възмути от Цветан Василев, който „никога не е бил собственик на ТВ7“. Но с твърдението си, че финансирал началния проект на ТВ7 „България без цензура, само „убива телевизията“. Зад нея стояла компанията „Алегро кепитъл“, на която Бареков бил председател на борда на директорите и еднолично вземал важните решения. Ти да видиш! И грандоманията му граници няма. Защото ако твърденията му са истина, то излиза, че начинаещият политик признава, че е отклонявал средства от скритото зад офшорни връзки дружество към себе си.
Всъщност разнопосочни са барековите позиции: веднъж е републиканец, друг път – царист, а може да се окаже, че е и върл „син“ демократ. Ето, неотдавна предложи да бъде създаден дясноцентристки алианс за България без ДПС, в който се виждал в съюз с „Националния фронт за спасение на България“ (НФСБ).
За „БАНКЕРЪ“ председателят на НФСБ Валери Симеонов сподели, че досега между двамата е имало само един предварителен разговор: „Декларирали сме, че ще преговаряме с всички, освен с ДПС и „Атака“. Бареков говори това, но зад тези приказки няма нищо.“ Симеонов не отрече, че на база анти-ДПС Националният фронт би могъл да се включил в съюз с ББЦ, „за да се помогне на България“. Още повече че връзката между неговата организация и другата партия в коалицията – ВМРО, е добра. Двете формации се уважавали и по-назад във времето имали общи акции.
Интересен, запомнящ се намек направи Бареков и към НДСВ: „Като най-силния и признат политически лидер в европейското център-дясно аз, Николай Бареков, в лично качество подавам ръка към по-малките партии, които носят традицията на успешните управления. В това число дори и НДСВ.“ Председателят на партията Антония Първанова обаче каза за „БАНКЕРЪ“, че официално бившият тв-водещ не е декларирал желание за каквото и да било сближаване. „Неговите превъплъщения са по-чести и от тези на Бойко Борисов, така че е трудно да се коментира. При него нещата са трудни за страничен анализ, защото първо беше центрист с лява идеология и крайно ляво и националистическо говорене, след това се записа при консерваторите. Човек не може да разбере мотивите му… Нека го видим в кой спектър от политическите формации ще се ориентира, но засега е последна грижа за нас“, заяви още Първанова.
Кой каквото ще да си приказва, но пловдивчанинът очевидно таи добри чувства към НДСВ и към Симеон Сакскобургготски, след като обяви царя за най-подходящата кандидатура за български еврокомисар. Освен това новоизбраният евродепутат предложи да се направи референдум, с който да бъдат попитани гражданите дали не трябва България пак да стане монархия. Нищо, че преди бе пожелал да се върне старото име на държавата – Народна република България.
Мъглата е покрила не само политическата ориентация на г-н Бареков. В ББЦ има известни неясноти и във финансов аспект. Във вторник (24 юни) изтече крайният срок, в който партиите и обединенията, участвали на евроизборите, трябваше да подадат отчетите за предизборните си кампании. От данните стана ясно, че коалицията „България без цензура“- ВМРО-ЗНС и „Гергьовден“ е получила общо 500 дарения за 1.19 млн. лева. От тях 364 надхвърлят минималната работна заплата от 340 лева. А в Изборния кодекс е записано, че щом средствата са над тази стойност, то дарителите трябва да декларират произхода на парите. В ББЦ явно не считат това за съществено, защото за 46% от финансовите инжекции изобщо не е декларирано откъде идват.
Някаква светлина може би хвърля ненадмината до днес реплика на политика с многото животи: „Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа – и ние плачем, когато виждаме бедните.“
Една държава, в която и бедни, и богати плачат, а сигурно и средната класа, гледайки и едните, и другите, без никакво съмнение има нужда от терапия и възстановяване.
