Италианският премиер Матео Ренци обяви, че иска да промени Европа. За което със сигурност ще трябва да получи одобрението на германския канцлер Ангела Меркел. Амбициозният италианец обеща също да използва италианското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз от 1 юли до 31 декември, за да сбъдне мечтата си за „Съединени европейски щати“ – подход, който със сигурност ще изправи англичаните на нокти. Призивът на Ренци към европейските ръководители е, че „по-силна и по-единна Европа е единственият изход за решаване на проблемите на съвременността“. Като капак италианският премиер пожела „смели лидери“, които да работят за постигането на тази цел – идея, на която Великобритания винаги се е противопоставяла. Още през 1988-а тогавашният английски премиер Маргарет Тачър отхвърли опцията, че Щатите могат да послужат като модел за бъдещето на Стария континент, а Дейвид Камерън се бори до последно срещу избирането на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия, защото го смята за убеден федералист.
По оценка на Марко Инчерти – анализатор в Центъра за европейски политически науки, Ренци е изиграл картите си много по-стратегически отколкото предсказуемият Камерън в битката за Юнкер, като е предпочел да спечели приятели и естествени партньори в Брюксел пред сляпото противопоставяне на Лондон. В замяна Рим очаква по-широко интерпретиране на фискалните правила на ЕС, което да помогне на отделните държави да предприемат повече насочени към растежа мерки и да позволят по-високи инвестиционни разходи, отколкото могат да си позволят в момента.
Да припомним, че Италия има втория по размер публичен дълг в еврозоната (след гръцкия) от 135.2% от БВП и че от 2016-а ще последват по-стриктни изисквания за намалението му. Рим вече е уведомил Еврокомисията, че „ще гони“ балансиран бюджет през 2016-а, а не през 2015-а, каквото беше споразумението с един от бившите италиански премиери Марио Монти, поради „извънредни обстоятелства“. В този аспект Ренци има подкрепата и на други лидери, на първо място – на френския президент Франсоа Оланд и на ръководителя на германските социалдемократи и коалиционен партньор на правителството на канцлера Меркел – Зигмар Габриел. Тези домогвания за по-голяма гъвкавост на Пакта за стабилност и растеж обаче бяха попарени от германския финансов министър Волфганг Шойбле, който коментира за реномирания финансов всекидневник „Файненшъл таймс“, че „не е чул подобни искания нито от италианския премиер, нито от когото и да било друг… в Германия“. И с риск да си спечели нови врагове от затъналата в дългове южна Европа Шойбле напомни, че никога не трябва да се говори за корекции, а да се изпълняват правилата и поетите ангажименти. И че проблемът на Европа не е в правилата, а в тяхното изпълнение.
Ренци обаче, за разлика от предшествениците си, има възможност да промени доста неща, защото неговата партия вкара в Европейския парламент втората по големина национална делегация (от 31 души) след християндемократите на Меркел (34 души). А подкрепата на Оланд ще му помогне да укрепи средиземноморския фланг като противовес на северните държави. Още повече, и Италия, и Франция се борят за растеж и за нови работни места. И, което е особено важно, всички утвърдени политически групи в ЕП ще трябва да дадат решителен отпор на евроскептиците и крайните националисти, които спечелиха 100 от общо 751 места в новия европейски законодателен орган. Или, както резюмира Гунтрам Волф от влиятелния мозъчен тръст от Брюксел „Брюгел“, „каквото и да се случи от гледна точка на реформите на Ренция, в интерес на Германия е и той, и Оланд да успеят“.
Италия е един от двигателите на европейската интеграция и е сред шестте страни, които през 1951-а подписват парижкия договор и година по-късно създават Европейската общност за въглища и стомана. Италианците Алтиеро Спинели и Алчиде де Гаспери се смятат за едни от основателите на Европейския съюз. Рим е и сред най-опитните ротационни председатели на блока – общо 11 председателства от 1959-а досега. За започналия на 1 юли 12-ти „мандат“ Италия планира да похарчи 56 млн. евро. През последните години тези разходи варираха от 40 млн. евро, дадени от Дания до 170 млн. евро, похарчени от Франция. Последните две държави, председателствали съвета на ЕС – Литва и Гърция, похарчиха съответно 62 и 50 млн. евро.
В сърцето на италианското ротационно председателство ще са стимулирането на икономическия растеж и на заетостта с акцент върху насочването на повече кредити към малките и средните предприятия, постигането на напредък по една от основните инициативи, насочени към стимулиране на растежа – Трансатлантическата търговия и инвестиционното сътрудничество със САЩ, справяне с младежката безработица, подобрение на международната мобилност на работниците и засилване на социалната страна на Икономическия и монетарен съюз.
Вторият по важност приоритет ще е имиграцията, от която Италия е особено засегната заради географското си положение. Италианският министър на вътрешните работи периодично напомня, че до 600 хил. емигранти от Северна Африка ще се опитат да пресекат Средиземно море още това лято. В тази връзка Рим иска да продължи работата, започнала по време на гръцкото председателство, за създаването на истинска единна европейска миграционна политика, която да гарантира „подялба на тежестта“ между държавите, подложени на най-силен миграционен натиск и останалите членки на ЕС. По-специално Рим ще иска да засили Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на ЕС – FRONTEX.
Италия ще работи също по създаването на единен европейски енергиен и телекомуникационен пазар, както и за по-силна и по-интегрирана европейска отбранителна политика. Страната наследи от гръцкото председателство и важни инициативи във връзка с регулирането на сектора на финансовите услуги, дискусиите по които ще продължат.
