Преди броени дни съдът предяви обвинение на принцеса Кристина де Бурбон, сестра на възкачилия се неотдавна на испанския престол Филип Четвърти. Тя фигурира в дело за мошеничество и пране на пари, в което главен обвиняем е съпругът й – Иняки Урдангарин. Така бе нанесен мощен удар по устоите на поредната кралска фамилия. В Европа вече пророкуват, че е близо денят, когато всичките 12 монархии в Стария свят ще отстъпят място на републиките.
Не само в обзетата от криза Испания, но и в процъфтяващата Швеция все по-често се чуват гласовете на недоволните от краля. В страната управлява една от най-младите кралски династии в Европа – Бернадотите. Според проучванията на института за мониторинг на общественото мнение – SIFO – за монархията са твърде много хора – около 70% от населението на кралството. Но 60 на сто от анкетираните биха искали да видят на престола не Карл Густав ХVI, а неговата по-голяма сестра – принцеса Виктория.
Отношението на шведите към Бернадотите постепенно се влошава заради скандалите, в чийто център се оказват представители на династията. В книгата „Карл Густав ХVI – монарх по неволя“, издадена през 2010-а, например се твърди, че на младини кралят се радвал на разточителен начин на живот и бил постоянен посетител на стриптийз клубовете. Преди години шведският монарх, който сега е образец за скромност и порядъчност, често участвал в оргии с жени с леко поведение. Те се организирали за него и приятелите му в нелегален клуб на сръбския гангстер Маркович. Самият престъпен бос твърди, че разполага с видеозаписи на оргиите и е готов да докаже всяка своя дума. Кралят отрече повечето обвинения. Но непохватната му реакция на скандала и признанието, че наистина е посещавал парижко вариете с полуголи танцьорки, само утежниха неговото положение.
Когато човек изпадне в подобна ситуация, обикновено на помощ идва половинката му, но репутацията на кралица Силвия също се оказа разклатена. Баща й, немският промишлен предприемач Валтер Сомерлат, починал през 1990-а, се оказа член на нацистката партия. А когато информацията за позорните му връзки изтече в медиите, кралицата категорично отричаше нацисткото му минало.
Само преди две години възникна реална заплаха за превръщането на Княжество Лихтенщайн в република. През юли 2012-а в малката държава, сгушена в планините между Австрия и Швейцария, бе организиран конституционен референдум. Местните жители трябваше да се изкажат по въпроса за ветото на княза върху решение на всенароден референдум. Конституционното допитване бе следствие от споровете заради забраната на абортите в Лихтенщайн. Републиканците се обидиха и инициираха процедура за провеждане на конституционен референдум.
Решението за плебисцит спаси монархията. Алоиз, който почти десет години фактически управлява Лихтенщайн, заяви в навечерието на неговото провеждане, че ако княжеското вето бъде отменено, ще се откаже от монаршеските си пълномощия и страната ще стане република. Икономическото и финансовото благополучие и високият жизнен стандарт очевидно охладиха свободолюбивите настроения на лихтенщайнци. Доходът на глава от населението в княжеството е три пъти по-висок, отколкото в Америка и отстъпва само на катарския. В края на краищата три четвърти от жителите на княжеството се изказаха за запазването на ветото и по този начин спасиха монархията.
През миналата година от короната се отказаха двама монарси едновременно – на Холандия и на Белгия. Особено големи бяха скандалите около венценосното семейство на Белгия, където вече почти година управлява крал Филип. През 2012-а особено „се прочу“ вдовстващата кралица Фабиола, съпруга на крал Бодуен Първи. Испанка по произход, тя бе смятана за най-популярния член на кралското семейство, докато вестниците не я обвиниха, че възнамерява да укрие пари от неплатени данъци и да ги изнесе в Испания чрез таен фонд, в който се акумулира наследството й. Тъй като Фабиола няма деца, нейни наследници са испанските й племенници и племеннички. Това възмути изключително много белгийците, а правителството оряза издръжката на прикованата към инвалиден стол жена с една трета.
По-младият брат на краля, принц Лоран, често е свързван с твърде неприятни истории. Преди няколко години например му бе забранено официално да се среща с чуждестранни политици без съгласието на външното министерство. Неочаквано обсебеният от дипломацията принц направи редица шумни изявления в разрез с политиката на Белгия. А тази пролет вестниците писаха, че Лоран е изпаднал в силна депресия и се опитал да сложи край на живота си. Кралската пресслужба опроверга тези слухове и заяви, че принцът е попаднал в болница не заради опит за самоубийство, а заради пневмония.
И все пак, засега, монарсите не са заплашени от революция. Но ако искат да оцелеят, трябва да демонстрират на поданиците си съпричастност в трудните времена. Впрочем при умел пиар кралете могат да извлекат полза от кризата, защото обикновените хора имат нужда от мечти и символи, способни да обединят нацията.
