Радан Миленов Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска езикова гимназия и право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1994 до 1998 г. е председател на Българския младежки червен кръст. От 2002-а до 2005 година работи като адвокат. От 2005 г. е съдружник в адвокатска кантора.
През 2004 г. Радан Кънев един от учредителите и регистриран симпатизант на партия „Демократи за силна България“ (ДСБ), а от 2007 г. е и неин член. На 23 юни 2013 г. е избран за председател на партия ДСБ от Националното събрание на формацията.
Говорител е на Реформаторския блок, в който влизат пет партии: Движение „България на гражданите“ (ДБГ), ДСБ, Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД), СДС и БЗНС.
Г-н Кънев, как оценявате днешната политико-икономическа ситуация в държавата?
– Като кризисна и това е безспорно. Големият въпрос е какво стои в основата. Защото това е и отговорът, който хората чакат да чуят, за да вземат решение за собствения си живот. Ние се намираме в икономическа стагнация.
Държавата и по-точно политиците са длъжни да назоват причините, поради които се стигна дотук. Вече сме в предизборна обстановка и това е темата на кампанията, която започва. Кризата на доверието в обществото е дълбока. Тя поражда и тежката политическа обстановка, и проблемите в икономиката, и в крайна сметка рефлектира върху една здрава система – банковата.
Достатъчни ли са предстоящите поправки в Наказателния кодекс (НК), които предвиждат затвор за разпространение на подвеждаща информация за банките, всяваща паника сред вложителите?
– Категорично не. Като юрист аз съм противник на подобно постфактум криминализиране на определени деяния. Това е решение, което непрекъснато търсим, когато каруцата вече е в блатото. Няма как с мерки в НК да я извадим оттам. Все пак важно е, че, макар и със закъснение, българските политици не се поддадоха на популизма и събраха сили да успокоят гражданите и служителите в българските банки. А от реакциите на хората стана ясно, че те не заслужават настоящото управление. Те проявиха изключителна грамотност, спокойствие и отговорност, която липсваше при мнозина от партийните играчи.
Защо ДСБ ревизира становището си от консултациите при президента на 29 юни и ден след това поиска оставката на правителството на 6 юли, а не до 6 август, както се договорихте?
– Отдавна сме казали, че това ще е първата стъпка към оздравяване на обществото. Измина повече от година от избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. От този миг нататък в България няма никакво доверие към властта. Сега трябва да тръгнем по обратния път – първо, да изрежем най-болното. А то без съмнение е кабинетът на Пламен Орешарски. Защото той беше заченат в грях от ДПС и БСП с подкрепата на „Атака“ и рухна в момента, в който дойде предложението за Пеевски. Оттам нататък правителството не може да бъде гарант за нищо.
Но правителството гарантира финансовата стабилност на държавата, прие важни закони, свързани с битието на хората. Споделяте ли версията, според която, ако има провал, то той се дължи на прекаленото търпение на БСП, която допусна ДПС до много апетитни властови позиции?
– Не бих нарекъл това търпение. То беше нагло упорство, за което БСП си плати цената, а на предстоящите избори тя ще е още по-тежка. Виждате, че тази партия дори не може да отстрани председателя си, който на финалната права я потопи допълнително, като се оказа, че всичко е било, за да си намери работа в Брюксел. Това може да е проблем за изхранване на семейството на Сергей Станишев, но не и на 6 млн. българи.
ДСБ се обяви за твърд мораториум върху обществените поръчки и големите публични договори…
– Да. Защото в сегашната ситуация на мътна вода това със сигурност са корупционни схеми. Ние дефинирахме задачата си в момента, в който станаха ясни резултатите от европейските избори и се разбра, че това мнозинство не може да оцелее. Необходимо е стабилно правителство – страж на обществения интерес. Основният проблем с премиера Орешарски е, че от първия до последния ден на управлението му ние не знаем коя воля стои зад него. Кой всъщност взема решенията, кой му диктува датата на оставката? Той трябва да се оттегли, след като вижда, че вече не може да минава през предния вход на институцията в държавата, която управлява.
Повечето социолози твърдят, че Реформаторският блок ще прескочи четирипроцентната бариера и ще влезе в следващия парламент. Но как ще си партнирате с Бойко Борисов, който призовава да викаме МВФ заради създаден банков проблем, тъй като държавата ни била в бедствие?
– Поведението на Борисов през седмицата преди консултациите при президента показа нагледно защо ние не даваме доверие в аванс на никого. Имаме ясни решения за проблемите в икономиката, в енергетиката, в правосъдието и в администрацията. Можем да върнем държавната машина като приятел на гражданите, без те да имат усещането, че някой ги краде. Дали ще стигнем до съюз с ГЕРБ, зависи в каква степен ще постигнем съгласие по тези програми.
Що се отнася до Борисов, той очевидно се изкуши да извлече полза от паниката на българите – нещо, което отговорен политик не би трябвало да си позволява. После заговори за МВФ, което е белег на недостатъчна компетентност или на желание да се прехвърли отговорността другиму. Това негово поведение драстично се различава от виждането на Реформаторския блок, който преди всички други защити банковата система. Нашият приоритет е управление вдясно от центъра. А не просто смяна на властта.
А изчистихте ли противоречията си вътре в блока? Не е тайна, че след като ДСБ взе мандат за Европейския парламент, балансите в коалицията се нарушиха.
– Напрежение има навсякъде. Въпросът е дали една политическа сила може да бъде достатъчно отговорна да не занимава хората с проблемите си.
Затова ли предлагате Меглена Кунева за еврокомисар?
– Тя е най-подходяща. Единственото, което България трябва да гледа в случая, е кой има качествата да защити интереса й.
Бихте ли казали какво остана зад завесата на консултациите при президента на 29 юни. Противоречиви са например информациите, че е обсъждан служебен премиер, както и датата за оставката на правителството.
– Няма нищо тайно. Приятно съм изненадан от желанието на всички участници да стигнат до документ, който да успокои хората, и мисля, че това е заслуга на президента Росен Плевнелиев. На второ място, бих изтъкнал заслугата на Реформаторския блок. Защото това е нашият дневен ред за бърз изход от политическата криза. Иначе персонални назначения не са обсъждани. Президентът категорично и много правилно каза, че до оставката на настоящото правителство няма да коментира имена. Датата на оставката обаче беше обсъждана разгорещено и това си личи в декларацията. Защото там пише, че правителството ще подаде оставка достатъчно рано, за да може на 6 август да има служебен кабинет.
Говори се, че единствено Станишев е отказал да бъде фиксирана дата за оставката. Така ли е наистина?
– Без съмнение БСП беше единствената политическа сила, която минира съгласието по темата.
Коя беше датата за оставка?
– 22-и или 25-и юли. Това са разумните дни. Но много е трудно да се търси рационалното в поведението на БСП напоследък. Паниката, която ги е обзела, ги вкарва в позиция на защита срещу всичко и всички. Така че не мога да гадая защо единствено те не се държаха конструктивно.
Какво е мнението ви относно спряганата кандидатура на Калин Христов за служебен премиер? Казват, че бил номинация на ДПС.
– Номинацията на ДПС е в сферата на спекулациите. Президентът има пълното право да решава.
И вие не допускате, че в един момент Борисов може да му повлияе?
– Надявам се, че не.
Освен това Борисов знаково беше с Владислав Горанов на „Дондуков“ 2. Той пък очаква БНБ да го одобри за шеф на Общинска банка, за която се твърди, че щяла да е под контрола на Движението… Какво става? ДПС ли командва парада?
– Отговорът ми е „Да“, ДПС управлява цялата държава. Виждаме това от много години, особено през последната. Никой не може да ме накара да повярвам, че всичко, което е съсредоточено в ръцете на Пеевски, е плод на негови лични качества. Това са връзки, интриги и влияние. При това той е лицето на влиянието, което ДПС иска да упражнява върху правосъдието, върху медиите, върху икономиката и банките на България.
Трябва да знаем как се управляват държавните пари. Дейвид Камерън например въведе в интернет пълна публичност на всяко движение на обществени пари над 25 000 паунда (б. авт. – според курса на БНБедин паунд е равен на 2.45061 лв.). Представете си английската икономика и тази сума. Така спират кражбите в държавата. Освен това ни е необходима истинска правосъдна система.
Защото и ДАНС, и прокуратурата участваха в поставянето на парите на всеки български гражданин на риск. Това беше елемент от голяма бизнес – политическа игра. А когато между бизнес и политика слагаме тире, това на европейски език се нарича мафия. Необходима е тотална промяна на правилата. Защото катастрофите от поста „главен прокурор“ следват една след друга. Единствено не можем да обвиним в нередности Борис Велчев. Но той предвидливо не направи абсолютно нищо. Той просто в продължение на седем години почиваше на може би най-силната властова позиция на България. Необходими са съвсем нови правомощия, нов модел на избор и контрол на главния прокурор. Ако не променим това, аз не вярвам, че нещата в България ще тръгнат да се отпушват.
Възможна ли е широка коалиция между ГЕРБ, БСП и други десни и леви формации след изборите на 5 октомври?
– За съжаление, в името на запазване на тези мафиотски интереси, които управляват страната, много неща са възможни. Пред очите ни се опитваха да договарят ново правителство в настоящия парламент – очевидно за запазване на тези влияния. Единственото, което мога да кажа, е, че в подобен сговор нито аз, нито Реформаторският блок можем да участваме. Нашата задача е да променим случващото се в България, а не да участваме в рязането на торти.
Дълъг път ви чака.
– Всички лесни пътища водят надолу.
А защо не се откажете от антикомунистическото си говорене. Младите хора не помнят тези години…
– Бях на 14 години, когато комунизмът си тръгна. Сега съм на 39 и нищо свързано с комунистическата мафия не си е отишло. Така че антикомунизмът като отхвърляне на влиянието на мафията в икономика, правосъдие, МВР, в службите за сигурност и т. н. никога не си е тръгвал. Той просто трябва да бъде прочетен по нов начин.
Поскъпват ток, вода и парно. Масово се орязват и без това мизерните доходи на лекарите. Следващото правителство очевидно ще поеме тежък кръст. Накъде върви България?
– За да се съхрани държавата като нещо повече от територия – като национална общност и работещо общество – тя трябва да претърпи големи промени в много системи. Най-важните без съмнение са и сферите на образованието и здравеопазването. Изключително важна поради бедността и демографския профил на населението е и социалната политика. Последното правителство не проведе нито една реформа, то задълбочи всички проблеми. Тези големи промени зависят до голяма степен и от волята на българските граждани. Аз гарантирам, че всеки глас в повече за нас ще означава една промяна в повече. Но никой, освен реформаторите в България, не смее и да си помисли да прави реформи.
Кое е най-ценното, което научихте от предшественика си на председателския пост в ДСБ Иван Костов?
– Това, че проблемите в обществената сфера обикновено имат ясни решения. Сложните думи са, за да се прикрие липсата на воля за промяна. Всичко е въпрос на смелост.
