Докато политиците в Ирак се борят за власт, бунтовниците от Ислямската държава в Ирак и Леванта се преименуваха на Ислямска държава и обявиха халифат от Алепо в Сирия до почти западните покрайнини на Багдад. Обявиха и лидера си Абу Бакр ал-Багдади за „халиф“ – титла на последователите на пророка Мохамед, управлявал в древността целия мюсюлмански свят. Ислямистките групировки отдавна призовават да бъде създадена мюсюлманска империя без граници, след като последният велик халифат бе разформирован официално през 1924-а след колапса на Отоманската империя. Ирак и Сирия пък бяха създадени като отделни държави, когато европейските сили прекроиха границите на Близкия изток по време на Първата световна война.
В свое изявление новият халиф призовал бойците да отмъстят за всички несправедливости срещу мюсюлманите и казал, че техните братя от всяко кътче на света очакват спасение. Ал-Багдади изброил и цял низ от държави – от Централноафриканската република до Бирма, където били извършени престъпления срещу изповядващите тази религия.
Докато джихадистите разширяваха завзетите територии и се доближаваха до Багдад, ООН съобщи, че над 2400 иракчани са били убити само през юни. Други 500 хиляди са напуснали домовете си в търсене на спасение от бойните действия. В Багдад пристигнаха обещаните от Вашингтон 300 съветници от специалните сили. На 30 юни американците обявиха, че изпращат още 300 военни, които да помогнат при охраната на американското посолство и на столичното летище.
Саудитска Арабия обеща 500 млн. щ. долара хуманитарна помощ за иракското население, която да бъде разпределена на нуждаещите се чрез агенциите на ООН, съобщи в началото на седмицата саудитската телеграфна агенция. Телевизия „Ал-Арабия“ пък информира, че Рияд е разположил 30 хил. войници по 800-километровата си граница с Ирак, след като иракската армия се е оттеглила от позициите си. Сателитният телевизионен канал разполага и с видео, показващо около 2500 иракски войници в пустинната област на изток от Кербала след изтеглянето им от граничните пунктове.
Техеран информира на 1 юли, че е готов да достави оръжия на Багдад, но засега никой не е поискал иранска помощ. Единствено Москва предпочете действията пред думите и изпрати на правителството на Ирак пет бойни самолета Су-25, които да атакуват от въздуха завзетите от ислямистите територии. Багдад се е обърнал към Русия с молба да подсили въздушната мощ на страната с мотива, че американските изтребители ще пристигнат прекалено късно, след като Вашингтон потвърдил доставката наF-16 през есента. Заедно с руските самолети са пристигнали и инструктури за „логистична подкрепа“. Това се случи ден след като Кремъл обяви, че няма да наблюдава безучастно разпадането на Ирак. Военната помощ със сигурност е и част от гаранциите, че бъдещото иракско правителство ще разчита на Москва за военни доставки – най-сладкия бизнес в света.
На фона на бъркотията на 1 юли бе свикана първата сесия на избрания през април нов иракски парламент. Тя бе открита от най-възрастния член на законодателния орган – Мехид ал-Хафид, с оркестрово изпълнение на националния химн и рецитиране на строфи от Корана, призоваващи към единство. Депутатите на сунитите и на кюрдите обаче напуснаха залата, след като спечелилият една трета от гласовете на избирателите блок на шиитите „Национален алианс“, в който коалицията на премиера Нури ал-Малики „Правова държава“ е най-голямата група, не успя да предложи нов министър-председател на мястото на Малики.
Според наложената в Ирак система за управление след отстраняването на Саддам Хюсеин премиерът винаги е член на шиитското мнозинство, председателят на парламента е сунит, а президентът, който има церемониална роля, е кюрд. Но САЩ, ООН, Иран и дори духовните лидери на шиитите притискат политиците да съставят кабинет с широко представителство на всички религиозни общности, за да спасят държавата от разпадане. С безпрецедентна намеса в политическите дела великият шиитски аятоллах Али ал-Систани призова политическите групи да посочат кандидати за премиер, президент и председател на парламента преди учредителното заседание на 1 юли. Осама ал-Нуджаифи – водещ сунитски политик, бивш председател на парламента и отявлен враг на Малики, предупреди, че „без политическо решение звукът на оръжията ще е висок, а страната ще навлезе в черен тунел“. Той отбеляза също, че групата му не е излъчила кандидат за парламентарен шеф и изчаква да види кой ще е бъдещият премиер. Шиитите пък веднага прехвърлиха топката към противниковите лагери на сунитите и кюрдите и ги обвиниха, че протакат избора на правителство, защото по конституция министър-председателят се предлага последен.
Близки сътрудници на Малики твърдят, че премиерът изобщо няма намерение да се отказва от властта, въпреки че членове на коалицията му са споделили за агенция „Ройтерс“, че е била обсъждана алтернативна кандидатура от партията. Другите шиитски групи също имали кандидати за поста.
Следващата сесия на парламента ще е през идната седмица. Като се мотивират с високата цел за опазване на целостта на Ирак, мнозинството политически наблюдатели прогнозират, че дните на Малики във властта са преброени.
