Очакваната с толкова голям интерес концесия на най-голямото българско летище – това в столицата, скоро няма да се случи. Със заповед на министъра на транспорта Данаил Папазов от 10 юни подготвителните действия около публично-частното му партньорство са били прекратени. Като основен мотив е посочена необходимостта от извършване на допълнителни действия от транспортното ведомство за преодоляване на възникнали затруднения, свързани с изясняване на статута на имотите, които ще влязат в обекта на бъдещата концесия.
Още по времето на кабинета на ГЕРБ отговорникът за транспорта – Ивайло Московски, обяви обществена поръчка за избор на фирми, които да изготвят правен, финансов и екологичен анализ за концесионирането на "Летище София", плюс "пришития" към него в средатата на 2012-а по заръка на тогавашния премиер Бойко Борисов аеропорт в Балчик. Като общо проучванията струваха 108 хил. лв. (съответно 53.5 хил., 39.5 хил. и 15 хил. лв.). После, при кабинета "Орешарски", на изпълнителите бе даден допълнителен срок до пролетта на тази година, за да приключат работата и на базата на направения анализ да се реши дали най-голямото летище у нас занапред да мине под управлението на частно лице. Но още тогава министър Данаил Папазов даде сигнал, че започването на концесионна процедура е изцяло въпрос на политическо решение. И именно това е била причината подготовката на публично-частното партньорство да бъде прекратена. Източници на "БАНКЕРЪ" споделиха, че отговарящият за икономиката вицепремиер Даниела Бобева добре си е дала сметка, че започването на една толкова сериозна концесия в сегашната изключително несигурна политическа ситуация може да донесе само негативи на правителството. Особено при големите апетити към летището. Още когато се заговори за концесията му, редом с българските играчи се споменаваха и фирми от Канада, Германия, Швейцария,Турция, САЩ и Франция. Все пак аеропортът е най-големият в страната – разполага с два пътнически терминала с капацитет да поемат над пет милиона души годишно. Той обслужва столицата – региона с най-силно развитата икономика, а и е най-удобният за два ключови наши зимни курорта – Банско и Боровец.
Големият проблем на държавното дружество, което сега стопанисва летището, е, че ръководството му така и не успява да оползотвори добрите търговски възможности, които предлага новият терминал. На практика по площ той може да се мери с най-големите молове в София, но заради непосилните наеми помещенията са полупразни.
"Едно летище се дава на концесия, когато в него трябва да се инвестират много пари – както е случаят с Бургас и Варна. В столицата обаче имаме един напълно нов, модерен и функционален терминал, както и нова писта, изградени с международно финансиране", заяви за в."БАНКЕРЪ" председателят на Българския авиационен форум Милчо Миланов. Тоест, похарчените заеми по модернизацията на практика са другата причина за провала на концесията. За новия терминал и пистата бяха изразходвани 210 млн. евро, от които 60 млн. евро заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), 38.1 млн. от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, общо 50 млн. евро грантове от програмите ИСПА и ФАР, а останалите 61.9 млн. евро дойдоха от държавния бюджет. Наистина България вече получи от Европейската комисия разрешение за публично-частното партньорство, което се налагаше заради финансирането, отпуснато по двете предприсъединителни програми. Само че далеч по-сложна е ситуацията с останалите международни споразумения. Неслучайно едно от основните изисквания към правния анализ бе да се установи дали и как кредитите, сключени с ЕИБ и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, ще се отразят върху бъдещата концесия.
"При установяване на каквото и да било отрицателно отражение върху възможностите за предоставянето и изпълнението на концесията на горните документи (бел. ред. – финансовите договори с ЕИБ и Кувейтския фонд) правният анализ следва да предложи и обоснове едно или повече законосъобразни решения за предотвратяване, съответно за преодоляване на това отражение", е записано в техническата спецификация към обществената поръчка. В крайна сметка се оказва, че съвсем няма да е лесно държавата да прехвърли ангажиментите си по сключените споразумения, тъй като тя е гарант по тях. За да стане това, са необходими сложни съгласувателни процедури между длъжник и кредитор, отнемащи изключително много време и най-често водещи до утежняване на условията, при които е отпуснат първоначално заемът. Другата възможност е да се погасят предсрочно кредитите, но при сложната икономическа, а и политическа ситуация, поне на този етап тя е чисто теоретична.
