За пълно отпадане на съдебния контрол върху искането на прокурора за разкриване на банкова и данъчна тайна настоява държавното обвинение в анализа в Доклада за дейността на прокуратурата за 2013 г. При наличието на данни за извършено престъпление прокурорът сам да може да иска разкриване на банкова и данъчна тайна, без да се иска разрешение от съд – това според държавното обвинение ще спести излишния формализъм на досъдебното производство, който бави разследванията и неоправдано пречи на същинската работа на разследващите по доказване на извършените престъпление и обосноваване на справедливи наказания за участниците в тях, отбелязва „Правен свят“.
С тези аргументи в доклада се предлага отпадане на чл. 62, ал. 6, т. 1 от Закона за кредитните институции, според който единствено съдът може да постанови разкриване на банкова тайна, включително и когато това става по искане на прокурора – при наличие на данни за извършено престъпление. Вместо това, държавното обвинение намира за по-сполучливо да се даде възможност на прокурора да изисква необходимите сведения от съответната банка. Ако това не се възприеме, нужно е поне искането да не се прави непременно от прокурора, се казва още в доклада и се предлага то да може да се прави от всеки орган на досъдебното производство, включително от разследващите.
Държавното обвинение предлага да отпадне и чл. 75 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според който съдът може да постанови разкриване на данъчна и осигурителна информация по обосновано и мотивирано искане на прокурора, разследващия полицай или следователя – във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство. Ако тази законодателна промяна бъде извършена, то това ще се отрази положително на срочността и ефективността на разследването, смятат в прокуратурата.
„Процедурата за разкриване на данъчна тайна по посочения текст често се осъществява по едно дело пред различни съдилища в страната. Предлаганата промяна няма да е и нещо неочаквано за НАП, защото в почти всеки един от случаите прокуратурата бива сезирана първоначално от неин орган, който я уведомява, прилагайки нерядко и заверени копия на съответните ревизионни актове и доклади“, мотивират се от държавното обвинение.
Адвокати и съдии коментираха пред „Правен свят“, че още през 1999 г. в българския наказателен процес бе въведен стандарт на Съда по правата на човека, според който всякакви действия на прокуратурата и разследващите органи, които са в състояние да засегнат основни човешки права, трябва да се извършват само с разрешение на съд или друг независим орган. Този стандарт е възприет във всички държави от стара Европа, твърдят правозащитници. Няма никаква причина на съда да се гледа като на пречка, смятат те и отхвърлят аргумента за нуждата от по-голяма оперативност – от една страна, разкриването на банковата тайна не е работа по горещи следи, а от друга – по закон (чл.62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ) районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му и решението на съда не подлежи на обжалване.
