Дори мижавият туристически сезон не може да обърка плановете на собствениците на аптеки по Черноморието. Напротив – през лятото броят на лекарствените „магазинчета“ по южните ни курорти се увеличава двойно и тройно. Новите аптеки и дрогерии по презумпция не работят със здравната каса, защото така им е по-изгодно, а след края на сезона хлопват кепенците и на спокойствие броят пачките. Най-големи летни обороти реализират аптеките на юг – в „Слънчев бряг“, Лозенец, Китен, Ахтопол, Царево и Синеморец. Продажбите на противогрипни медикаменти, лекарства за стомашни проблеми и илачи против температура са гарантирани, тъй като вирусите си върлуват, а и Черноморието ни си е все така мърляво. Печалбите скачат значително и от търговията с плажни млека, слънцезащитни кремове и медицинска козметика.
Това е един малък щрих от динамично развиващия се аптечен бизнес, който единствен не усети ударите на икономическата криза. Не само това, ами по данни на анализаторите от IMS Health общият оборот на около 3900 аптеки в страната достига за 2013-а до 2.24 млрд. лева. В тази сума се включва продажбата на лекарства, козметика, медицински изделия, хранителни добавки и биопродукти. Числото дори е по-голямо, тъй като няколкостотин от обектите не влизат в статистиката. Но е прелюбопитно, че в една от най-тежките финансово години за българите средните продажби на една аптека надхвърлят 600 хил. лв., което е ръст с 5.6% спрямо 2012-а.
Този минибум в бранша е следствие от това, че аптеките
много бързо се приспособиха
към изискванията на глобалния пазар. Времената, когато хората отиваха в кварталното лекарствено дюкянче и след дългите увещания на магистър-фармацевта купуваха не каквото искат, а каквото има, са безвъзвратно отминали. Аптеките все повече се развиват като медицински хипермаркети, в които консултант-продавачи от всеки щанд с усмивка ви насочват към актуалните промоции на натурални продукти, качествена медицинска козметика, хранителни добавки, бебешки храни и памперси, витамини, дамски продукти, и почти между другото – лекарства. Веригите аптеки не се плашат от кризата и смело се разрастват. По-големите собственици вече притежават между 50 и 300 обекта. Инвестицията не е толкова рискова, тъй като за откриването на една голяма аптека с площ над 100 кв. м са необходими между 100 хил. и 200 хил. лв. за наем на помещението, заплати на персонала, обзавеждане и техника, както и за първоначално зареждане. Но ако тя заработи добре, през следващите 12 месеца оборотът й може да надхвърли 1 млн. лева. Инвестицията се изплаща за период от шест месеца до пет години, в зависимост от това дали собственикът е купил и търговското помещение.
Големите аптеки се целят в добрата локация и строго дефинират бизнес приоритетите си. През последните години бяха открити не един и два
заредени с „от пиле мляко“
просторни обекти на „Медея“, „Субра“, Фармастор“ на типично търговските столични булеварди като „Витоша“, „Прага“ и „Патриарх Евтимий“. Привлекателни за бранша са бизнес парковете, моловете и метростанциите, където работят, минават или пазаруват много хора. Пазарът се ориентира по пътя на новата инфраструктура. Например метрото в София промени драстично столичната аптечна карта. Най-предпочитани сега са моловете заради удобството за потенциалните клиенти да включат аптеката в програмата си за шопинг. Наемите там разбираемо са по-високи, но и оборотите също.
Големите търговски центрове като например хитовия „Парадайс“ дори създават конкуренция, като само на метри една от друг са разположени аптеките на „Субра“ и „Ес Си Ес франчайз“. И двете предлагат пълен асортимент медицински продукти, като разликата е в промоциите, които могат да надхвърлят 1000 на седмица. Постоянните клиенти се привличат и с нови похвати като поименни електронни карти за отстъпка. „Големите“ залагат на отворен тип помещения с достъпни за хората щандове, както и на непрекъснато технологично обновление. По изчисления на експертите около 85% от продажбите минават през аптеки, които са част от верига. Затова изискванията да оцелееш на пазара постоянно се повишават.
Друга концепция – „цената определя търсенето“, се следва от вериги като „Марешки“. По правило те са разположени близо до лечебните заведения и изкушават пациентите с евтини илачи. Те са ориентирани към
привличането на масовия клиент
и пенсионерите, задължително работят и със здравната каса. По думите на Веселин Марешки около 90% от продажбите му са на лекарства, а аптеките му правят около 43 млн. лв. оборот на месец. Това са предимно медикаменти, изписвани с рецепта и покривани в различна степен от касата. Проблемът е, че трябва да си добре финансово обезпечен за дълъг период от време. Този тип аптеки получават парите си чак около два месеца, след като са продали съответното лекарство. Изискванията за лимит на броя обслужени рецепти също създава трудности на ориентираните към касата аптеки, тъй като ги принуждава да инвестират в нов персонал. Според нормативите средно по 6 минути трябва да отделя един фармацевт за обработката на рецепта и по 3 минути за протокол. Ако аптеката е изпълнила повече рецепти, отколкото могат да се обработят за отчетния период от две седмици, касата не плаща за надлимитните.
Като че ли най-несигурно изглежда бъдещето на малките аптеки. На пазара ще оцелеят само тези, които предлагат пълен асортимент от продукти, приготвят рецепти, имат постоянна клиентела и се намират в слабоконкурентни райони. Броят на единичните обекти постоянно се топи, тъй като някои магистър-фармацевти се пенсионират и се оттеглят от бизнеса, като продават разработените си аптеки на „големите“. Оцеляването изглежда просто от гледна точка на статистиката. При средна покупка на стойност 10-15 лв. на човек трябва да привлечеш между 2700 и 4000 клиенти, които да ти донесат спасителния оборот от 40 хил. лв. на месец.
