Банката на Ватикана заяви, че печалбата й за 2013-а практически е паднала до нулата в резултат на закриването на няколко хиляди сметки, операциите по които предизвикаха обвинения в пране на пари. Въпреки че институцията извършва сериозни промени в бизнеса си, отървавайки се от инвестиционните операции и ограничавайки се само до извършването на плащания за религиозните организации и техните служители.
Преди броени дни Институтът за религиозни дейности, по-известен като Банката на Ватикана, публикува отчет за дейността си за миналата година. Чистата й печалба е 2.9 млн. евро, докато година по-рано е била 86.6 млн. евро. От банката у
точняват: „Показателите за чистата печалба са подложени на действието на такива фактори като
непредвидени разходи, загуби от вложения през 2012-а и началото на 2013-а, както и отклоненията в стойността на златните резерви на банката. Без всички тези фактори чистата печалба щеше да е около 70 млн. евро.“
През последните няколко години Институтът за религиозни дейности фигурираше в редица скандали, включително и свързани с пране на пари, непрозрачност и неефективност на финансовите операции. През 1982 г. шефът на банката Пол Казимир Марцинкус бе заподозрян в причастност към фалита на Banco Ambrosiano, свързана с италианската мафия, в която Институтът за религиозни дела беше най-големият акционер. Същата година избягалият от Италия ръководител на банкрутиралата банка Роберто Калви бе намерен обесен под моста Блекфрайърс в Лондон. През 2009-а италианските власти започнаха да проверяват транзакциите на Банката на Ватикана във връзка с подозрение за пране на пари. През 2010-а бяха арестувани нейни активи за 23 млн. евро. А срещу нейния тогавашен президент, Еторе Готи Тедески, беше заведено наказателно дело. Скандалът приключи с уволнение. През юли 2013-а полицията арестува банковия служител епископ Нунцио Скарано по подозрения в мошеничество и корупция. Последваха оставките на генералния директор Паоло Чиприани и неговия заместник.
Поредицата от скандали доведе до това, че Светият престол бе принуден да свика специална комисия за разследване на дейността на банката и да изработи план за по-нататъшни действия. Дори се разглеждаше вариант за нейното ликвидиране. През април комисията, съставена от осем кардинали, представи на папата план за реформиране, в чиито рамки бе решено Институтът за религиозни дейности да оцелее. Понтификът одобри проекта, който предполага решително преструктуриране – закриване на подозрителни сметки, съкращаване на инвестиционна дейност с използването на собствени средства и по-прозрачно управление на операциите. В рамките на тази реформа банката вече е блокирала сметките на 1329 физически лица и 762 юридически. Като цяло към 30 юни са прекратени отношенията с 3 хил. клиенти, като в около 2.6 хил. от техните сметки балансът е минимален и липсва активност от дълго време.
В изявлението на банката се казва, че реформите са довели до това, че сега нейните операции са съсредоточени само върху обслужването на католически организации, свещеници, бивши и сегашни служители на Ватикана, както и на посолства и дипломати, акредитирани в града-държава. По думите на сегашния президент на институцията немският финансист Ернст фон Фрайберг, назначен през 2013-а, за да проведе реформите, банката е повишила съществено прозрачността на своите операции: „От самото си идване на поста винаги съм казвал, че няма да търпим никакви подозрителни операции. Извършихме цяла поредица от промени, в резултат на което нашата структура и операциите ни станаха не само по-сигурни, но и по-прозрачни. Откровено казано, последните няколко месеца бяха твърде болезнени за структурата на банката. Но в резултат на приетите често трудни, но и необходими решения, показахме забележим прогрес в постигането на главната ни цел – организация, предоставяща финансови услуги в пълно съответствие със задачите на католическата църква“.
