Заканите на вицепремиера Даниела Бобева да изкорени партийните назначения от бордовете на държавните и общинските фирми и да сложи ред в управлението им най-накрая придобиха законодателна форма. Преди дни за обществено обсъждане бе пуснат дългоочакваният законопроект за публичните предприятия, който има амбициозната цел да преодолее цикличната декапитализация на държавните компании и да създаде условия за тяхното устойчиво и конкурентно развитие в условията на обществено доверие и контрол.
„През последните 15 години мащабните процеси на приватизация бяха акцент за обществения интерес. Сега, когато нашата икономика е работеща и пазарна, а обектите за приватизация намаляват съществено, е време да видим как работят държавните дружества и дали те се управляват добре. Целта е да ги направим не само подкрепящ инструмент за увеличаване на бюджетните приходи, а и източник на икономически растеж“, отбеляза Бобева преди време.
Големият проблем е, че у нас държавните и общинските предприятия трябва да се подчиняват на пазарните принципи на управление, но в същото време имат
откровено политически функции
Практиката е в бордовете им масово да се назначават заместник-министри и неуспели да влязат в парламента или в общинските съвети партийни кандидати, за да не останат разочаровани след вота. По този начин автоматично се елиминира възможността за професионално управление на дружествата й, но пък се осигурява нечий личен келепир.
Законопроектът за публичните предприятия, разработен от екипа на Бобева, предвижда народни представители, министри, заместник-министри, областни управители, заместник областни управители, общински съветници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, председатели на държавни агенции, членове на държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции, ръководители на държавни институции да не могат да бъдат управители или да влизат в управителните, контролните или надзорните съвети на държавните фирми. Действително
вратичка за назначаването
на чисто партийни кадри пак остава отворена, но хубавото е, че това няма да се прави безразборно, както досега и например еколог вече трудно ще влезе в управата на АЕЦ „Козлодуй“. В проекта изрично е посочено, че в бордовете ще се назначават само лица, притежаващи необходимата професионална подготовка и квалификация по предмета на дейност на предприятието, както и управленски опит, не по-малък от три години.
Ръководството на едноличните търговски дружества с държавно и общинско участие ще се възлага задължително след провеждането на конкурс. Уволнението на мениджъра няма да може да става по политическа прищявка както досега, а само при възникване на основание, предвидено в конкретния договор за управление. В него ще фигурира клауза, която задължава членовете на мениджърския екип да изготвят бизнес програма за целия срок и поотделно за всяка година от продължителността на контракта. В нея трябва да фигурират конкретни показатели – цели на фирмата, обем на продажбите, печалба или намаляване на загубата, обслужване на задълженията, обем на инвестициите, поддържане на определен брой работни места и т. н. Неизпълнението на тази програма ще е основание за уволнение.
Колкото до
заплатите на шефовете
те ще се определят в зависимост от размера на средната работна заплата на заетите в предприятието, от оценката на икономическото значение на дружеството и най-важното – по показатели като рентабилност, финансов резултат, обслужване на задълженията, поетите специфични задължения и отговорности в сключените договори…
Бонуси , или т. нар. тантиеми, ще има само при нарастване на счетоводната печалба, постигане на определени в бизнес плана резултати и при условие, че фирмата няма непокрита загуба от предишни години и просрочени задължения. Допълнителните стимули ще са за сметка на печалбата след облагането й с данъци, заделянето на резерв и отчисляването на дивидент в държавната хазна.
Изключително сериозно внимание в проектонорматива се обръща и на
публичността и достъпа до информация
В текстовете му е записано, че всяко едно държавно или общинско дружество трябва да има собствена страница в интернет. Редом с Търговския регистър там ще се публикуват годишните финансови отчети (включително и консолидираните) и ще се съхраняват за период не по-кратък от пет години. Освен това всяка държавна и общинска компания ще се наблюдава чрез електронна система, разработена от Министерството на финансите, която ще прави анализ и ще дава оценка доколко ефективна е дейността им.
„Въвежда се режим на прозрачност за публичните предприятия, частично заимстван от изискванията на котираните на Българската фондова борса дружества. Публичните предприятия са обект на специално наблюдение и контрол относно финансовата им дисциплина и фискалния риск. Инструментариумът на контролните органи е разширен значимо и отговаря на съвременните техники и тенденции за защита на обществения интерес“, посочват авторите на законопроекта.
Без съмнение усилията на Даниела Бобева са достойни за уважение, но отсега можем да се обзаложим, че в сегашния му вид проектът няма да го бъде. Дори и сегашната управляваща конфигурация да се беше запазила. Още е пресен споменът от първоначално разписаните текстове в Закона на обществените поръчки, разработен пак от Бобева , и осакатения му вариант, който в крайна сметка бе приет след редицата лобистки поправки в парламента.
При всички положения ще е интересно да се види какво ще направи с доста смисления проектонорматив следващото правителство.
*Статистиката показва, че в България има 249 търговски дружества с над 50% държавно участие. Те формират около 10% от брутния вътрешен продукт на страната и осигуряват работа на още толкова от работещите хора у нас. Нетната им печалба за деветмесечието на 2013-а е била 220 млн. лв (в сметките не се включва Българският енергиен холдинг). В същото време въпросните фирми имат задължения за над 9 млрд. лв., като около 5 млрд. лв. от тях са краткосрочните.
*В шестмесечен срок след приемането на проектозакона за публичните предприятия Министерският съвет, министрите и общинските съвети е необходимо да предприемат действия за привеждането на публичните предприятия в съответствие с неговите изисквания.
*Редът за определяне на възнагражденията на изпълнителните и контролните органи на едноличните търговски дружества с държавно и общинско участие в капитала няма да се прилага за лечебните заведения, чиито възнаграждения се определят съгласно подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за лечебните заведения
