Министерството на образованието се подготвя да разследва и да раздава правосъдие. Ведомството на проф. Анелия Клисарова е заделило няколкостотин хилядарки за одиторите, които ще нищят четири образователни проекта, кретащи с, меко казано, променлив успех. Става дума за „Студентски практики“, „Ученически практики“, „Нов шанс за успех“ и „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес“ с общ бюджет от 198 млн. лева. Въпросните проекти са по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ и трябваше да са приключили до тази година. Но тъй като предишното ръководство на просветното министерство, начело със Сергей Игнатов, „бързаше бавно“, бе пропуснато ценно време в бумащина и административни спънки.
Ако съдим по условията, зададени на кандидат-одиторите, проверките съвсем няма да са проформа. Те трябва да установят дали бенефициентите са разполагали с административните, финансовите, техническите ресурси, необходими за изпълнението на проектите, дали изборът на изпълнител по договорите е законен, дали всички декларирани разходи са действително извършени и допустими, водела ли се е пълна документация, правени ли са се проверки на място. Освен това ще се търси двойно финансиране и ще се гледат „под лупа“ подадените сигнали за злоупотреби.
Дали някой има основание да се притеснява от тези проверки? Съвпадение или не, но ръководител на проектите за ученическите и студентските практики с общ бюджет от 90 млн. лв. в предишната управа на министерството бе небезизвестната Евелина Христова. Името на медийната съветничка на министър Игнатов беше замесено в скандал с 11 твърде съмнително проведени обществени поръчки за милиони левове. Изнесените тогава документи доказаха, че те са „спечелени“ от обявените за ексстуденти на Христова в Нов български университет – Тодор Зафиров и Деница Спасова. Връзката между тях осъществил друг студент на Христова – Петър Ангелов, който до падането на кабинета на ГЕРБ е работил на граждански договор в просветното ведомство. През юни 2012-а министерството е сключило четиригодишен рамков договор с обединението „Блупринт Макс“, чийто управител е Зафиров. Предметът на споразумението е изработката и доставката на рекламни материали и сувенири по европроекти. Всички търгове за тази дейност са спечелени през последните четири месеца на 2012-а, а от публикуваните на сайта на Агенцията по обществени поръчки обявления става ясно, че на тях неизменно се е явявал само „Блупринт Макс“.
Консорциумът получава 1.37 млн. лв. без ДДС за изработка на рекламни материали по проекта „Квалификация“, следват 8130 лв. по проекта „Включващо обучение“, диплянките за проекта „Студентски практики“ са оценени на 180 190 лв. без ДДС, а „Успех“, по който с пари от Европа се финансират извънкласни и извънучилищни дейности, носи 309 хил. лв. без ДДС. Рекламните материали по „Подобряване на качеството на общото образование“ са за 10 200 лева. Шестият договор, който Зафиров получава, е оценен на 54 950 лв. без ДДС, по управлявания от Христова „Ученически практики“. Брошурите за „Нов шанс за успех“ са на стойност 114 744 лв. с ДДС, а рекламните материали за „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес“ носят 1.3 милиона. Още стотици хиляди са взети за „Наука и бизнес“, „Усъвършенстване на системата на инспектиране на образованието“ и „Система на кариерно ориентиране в училищното образование“. Впоследствие Зафиров публично заяви, че той и съдружничката му Спасова са завършили висше образование в САЩ, а сумите, които е взел „Блупринт Макс“, са завишени с една трета в медийните публикации. Дори и така да е, съмненията останаха и могат да бъдат разсеяни само от одиторите.
Има и нещо друго интересно. Изправен пред доста пиперливи коментари от страна на професионалното съсловие за реализацията на образователните проекти, през 2010-а министър Игнатов със заповед наложи „медийно ембарго“ за експертите във ведомството му и директорите на училища. Те бяха задължени да съгласуват всички свои публични изяви с началника на министерския кабинет Лидия Данева и съветниците Мария Петкова и Евелина Христова. Може би с основание, тъй като някои от изпуснатите реплики и интервютата по отношение на евросхемите бяха направо смразяващи. Например 15-милионният „Нов шанс за успех“, насочен към общообразователната и професионалната подготовка на неграмотните и слабограмотните хора, традиционно бе квалифициран като „пари, хвърлени на вятъра“. От него намазаха само учителите и школата, които се съгласиха на абсурдното занимание в рамките на пет месеца да налеят учебния материал за основно образование в главите на 40-годишните си питомци. Дали обаче някой ще провери колко от успешно завършилите курса са си намерили каквато и да е работа с тапиите за 4 клас?
Десетки хиляди студенти пък трябваше да изтърпят 240 учебни часа в бизнес среда, за да се докопат до стипендията от 480 лева. Това при положение, че и те, и евентуалните им работодатели прекрасно знаят, че единици впоследствие ще получат предложения за работа. Що се отнася до ученическите практики, те са полезни най-малкото защото могат да ориентират професионално тийнейджърите и да ги запознаят с практиката в едно предприятие. Но бизнесът се оказа неподготвен за тях и голяма част от ресурса по програмата остана неусвоен.
Въпреки че за целодневното обучение в училищата бяха или ще бъдат похарчени колосалните 193 млн. лв., повечето от тях издъхват заради недостатъчната си материална база и се чудят кои и колко паралелки да съкратят, за да отговорят на изискванията. Преди да дойдат на власт, точно от БСП посочиха, че целодневното обучение в началните класове уморява децата и ги прави раздразнителни и агресивни.
Родителите пък дружно скочиха срещу отнетото им право на избор дали децата им ще играят, учат, спят, или ще хапват топъл обяд в семейна обстановка. По думите на директор на столично училище: „В 5-и клас децата са много буйни и трудно могат да се съсредоточат, когато са заедно с връстниците си. Друг проблем е, че няма учител, който може да им помогне да си напишат домашните по български, математика, география и по английски език, а родителите ще очакват те да са направили това след 10-часовия си престой в училище.“ В крайна сметка компромисно се реши целодневното обучение да бъде задължително за училищата, но доброволно за родителите. Изобщо цялата работа, изглежда, е обречена на провал, но поне школата „уловиха мига“ да понапълнят банковите си сметки.
ТПС: Образователният министър проф. Анелия Клисарова ще се поразрови на прощаване в отчетите, завещани й от Сергей Игнатов.
