На днешния ден през 1733 г. е осветена катедралата в Санкт Петербург, известна като Петропавловски събор – най-високата сграда в града (122.5 м).
Петропавловският събор (на руски: Петропавловский собор, официално название Собор во имя первоверховных апостолов Петра и Павла) е катедрална църква в стил холандски барок, намираща се в центъра на Петропавловската крепост (на руски: Петропавловская крепость).
Тя е изградена след 1703 година на остров Заячий по идея на цар Петър I и военния инженер Жозеф Гаспар Ламбер дьо Герен и се превръща в ядрото на новостроящата се столица на Русия, разположена при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Основна реконструкция на крепостта извъшва швейцарският архитект Доменико Трезини, който започва да я преустроява от дървена в каменна. Активното строителство и преоформяне на части от крепостта продължават до началото на 19 век, като първоначалната й земно-дървена стена окончателно е покрита с гранит.
Макар че там са разположени руският Монетен двор и църквата Петропавловски събор, до 1924 година, когато е превърната в музей, крепостта се използва най-вече като затвор, главно за политически затворници. Тук са били някои известни личности, като Алексей Петрович (1690-1718 г.), престолонаследник на Руската империя, който умира в крепостта, Максим Горки (1868-1936 г.), писател, арестуван през 1905 г., Пьотър Кропоткин (1842-1921 г.), учен и анархист, затворник през 1874-1876 г., Лев Троцки (1879-1940 г.), революционер, арестуван през 1905 г. и други.
Църквата е строена през периода 1712-1733 г. на мястото на едноименна дървена църква, която е там от 1704 година. Нейн архитект е швейцарският архитект и строителен инженер Доменико Трезини – първи проектант и архитект на Санкт Петербург, оформил европейския му облик и издигнал някои от най-емблематичните негови сгради. Църквата тържествено е осветена на 11 юни 1733 година.
Камбанарията на събора достига височина 122.5 м, завършваща с позлатен връх и фигура на летящ ангел. Построена е като базилика в стил барок. Разположението на църквата я прави най-високата сграда в Санкт Петербург, виждаща се от почти всяка точка, както и негов символ.
Позлатеният иконостас на църквата е изработен през периода 1722-1726 г. в Москва. Иконописите и стенописите са дело на руски и италиански художници.
В почти тривековното си съществуване Петропавловският събор претърпява възход и катаклизми – пожари, ремонти и други. През 1919 г. църквата е затворена от комунистическата власт. Пет години по-късно тя е преобразувана в музей, а голяма част от ценните предмети са предадени на други музеи.
Църквата е силно повредена през Втората световна война и едва през 1952 г. е възстановена фасадата на Петропавловския събор и сградата е предадена към Историческия музей на Ленинград.
Величайши погребения в църквата започват още по време на нейния строеж, когато през 1715 г. в криптата й са положени тленните останки на двегодишната дъщеря на Петър I. През същата година под камбанарията е погребана съпругата на престолонаследника Алексей Петрович, а през 1718 г. и самият княз.
На 29 май 1731 г. в цъквата са поставени тленните останки на Петър I Алексеевич (на руски: Пётр I Алексеевич) – московски цар (1682-1721 г.) и първия император (1721-1725 г.) на Русия от династията Романови. До 1696 г. формално управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър Велики провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още Петър Велики (Пётр Великий).
Общо в църквата са извършени 41 височайши погребения. През 1865 г. всички саркофази са заменени с еднотипни, от бял мрамор, украсени с позлатени бронзови кръстове, като имепраторските саркофази са украсени с двуглави орли. Изключение правят зеленият саркофаг на Александър II и розовият саркофаг на съпругата му, направени през 1887 и 1906 година.
