Като цензура председателят на парламента Михаил Миков определи предложените от Българската народна банка (БНБ) промени в Наказателния кодекс, предвиждащи затвор и глоба за разпространяване на информация за българските банки, която може да доведе до тяхната дестабилизация.
Миков видя цензура в предлаганите от БНБ промени за банките
Като цензура председателят на парламента Михаил Миков определи предложените от Българската народна банка (БНБ) промени в Наказателния кодекс, предвиждащи затвор и глоба за разпространяване на информация за българските банки, която може да доведе до тяхната дестабилизация.
Пред „Дарик радио“ той обясни, че предстои текстовете за претърпят радикална промяна, тъй като сега предлаганите промени предвиждат да се налага наказание за разпространяване на информация, дори когато тя се окаже вярва.
„Не може с такива текстове да се регулират процеси, каквито се развиха в банковата ни система. Да не говорим, че това би имало отношение оттук насетне“, коментира Миков.
Според него вносителите са напълно наясно, че такъв текст не може да бъде приет.
В него трябва да пише, че подобно наказание се полага при умишлено разпространяване на неверни обстоятелства със съзнанието за тяхната невярност – така текстът ще придобие юридически смисъл, обясни още парламентарният шеф.
По думите му текстът трябва да се разшири и същото наказание да се налага и за разпространяване на невярна информация за акциите на борсата, „защото икономическите слухове могат да не засягат непременно банки, а и акциите на едно дружество и да му нанесат сериозни вреди“.
Миков бе категоричен, че реакцията на БНБ спрямо банковата криза е закъсняла. Известна вина за това има и Народното събрание, призна той.
„Прекалено стриктно сме спазвали независимостта на Централната банка, а сега тя заявява, че политиците са на ход. Ако са на ход, как да тълкуваме независимостта, прогласена за централната банка?“, попита Миков.Като цензура председателят на парламента Михаил Миков определи предложените от Българската народна банка (БНБ) промени в Наказателния кодекс, предвиждащи затвор и глоба за разпространяване на информация за българските банки, която може да доведе до тяхната дестабилизация.
Пред „Дарик радио“ той обясни, че предстои текстовете за претърпят радикална промяна, тъй като сега предлаганите промени предвиждат да се налага наказание за разпространяване на информация, дори когато тя се окаже вярва.
„Не може с такива текстове да се регулират процеси, каквито се развиха в банковата ни система. Да не говорим, че това би имало отношение оттук насетне“, коментира Миков.
Според него вносителите са напълно наясно, че такъв текст не може да бъде приет.
В него трябва да пише, че подобно наказание се полага при умишлено разпространяване на неверни обстоятелства със съзнанието за тяхната невярност – така текстът ще придобие юридически смисъл, обясни още парламентарният шеф.
По думите му текстът трябва да се разшири и същото наказание да се налага и за разпространяване на невярна информация за акциите на борсата, „защото икономическите слухове могат да не засягат непременно банки, а и акциите на едно дружество и да му нанесат сериозни вреди“.
Миков бе категоричен, че реакцията на БНБ спрямо банковата криза е закъсняла. Известна вина за това има и Народното събрание, призна той.
„Прекалено стриктно сме спазвали независимостта на Централната банка, а сега тя заявява, че политиците са на ход. Ако са на ход, как да тълкуваме независимостта, прогласена за централната банка?“, попита Миков.
