Майтапът настрана, но нищо чудно да се окаже, че ефектите от приетата преди седмица Национална стратегия за развитие на обществените поръчки до 2020 г. са точно централизация на корупцията. Документът с гръмко име предвижда провеждането на публични търгове чрез специална агенция към Министерството на финансите. Тя ще възлага поръчки за услуги и доставки от името на други ведомства на централната и местна власт, както и на различните държавни или общински предприятия.
„По този начин ще се постигне много по-голяма ефективност, изразходване на много по-малко бюджетни ресурси и по-високо качество, включително и по-голяма конкуренция“, аргументира се вицепремиерът Зинаида Златанова. Тя даде за пример сектора на здравеопазването, в който сега всяка болница сама организира търговете си за лекарства и консумативи. В бъдеще това ще се прави от специализираната агенция, като доставката ще е обща за всички лечебни заведения. По същия начин ще се осигуряват доставките на канцеларски материали, храни и напитки, интернет и др. еднотипни за всички учреждения стоки или услуги.
Златанова сигурно има добри намерения, но сме силно скептични към подобни реформи. Не за друго, просто този филм вече сме го гледали със създаването на Централния орган за обществени поръчки (ЦООП) през 2010-а. Тогава по личната препоръка на министър-председателя Бойко Борисов върху крехките плещи на неговия вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков се стовари не само грижата за по-ефективното пълнене и по-пестеливото празнене на държавната кесия, но и контролът върху това кой да си пълни гушата, уреждайки този или онзи претендент за победител в съответния конкурс. Подчинената му структура уж започна да се бори с неразбориите в процедурите по възлагане на обществените поръчки, но без особен резултат. А иначе плановете и тогава бяха да се ограничат до минимум възможностите за корупция, да се повиши контролът и най-важното – да се оптимизират разходите. Последното се обясняваше с известния от икономическата теория принцип „икономия от мащаба“ (в което определено има логика), но се оказа, че подобни постулати у нас не важат.
На практика от създаването си досега ЦООП е обявил една дузина търгове за стотици милиони лева. Става дума за поръчките за осигуряване на самолетни билети за изпълнителната власт, за горива за държавните коли, за чистачки на министерствата, както и за канцеларски материали за нуждите на администрацията. Вместо обаче тези поръчки да минават по-гладко, заради концентрацията на огромни средства, всяка от тях изобилстваше от скандали, жалби и съдебни дела, сред които и обещанията на правителството за прекратяване на порочните практики съвсем се изгубиха. Безспорно най-големият провал бе търгът за самолетните билети, обявен в края на 2010-а, който не е приключил и до днес заради десетките жалби на загубилите кандидати. Покрай него Комисията за защита на конкуренцията даже откри картел между някои от туроператорите. Така че какво по-различно може да ни предложи една нова агенция за централизирано провеждане на публични конкурси? Дори може да стане още по-лошо. Ако продължим с примера за болниците, обжалването на една обща процедура за доставка на лекарства ще остави всички лечебници без медикаменти. Освен това с окрупняването на поръчките изискванията към кандидатите се завишават драстично и малките играчи остават извън схемата. Именно поради тези съображения много от възложителите са против централизирането на търговете. Шефовете на ведомства и фирми пък имат друг мотив за недоволство – ако реформата бъде осъществена, ще им се отнеме правото сами да избират доставчиците и изпълнителите на услуги. А това, както знаем, е най-сладката им работа.
Иначе новата национална стратегия за развитие на обществените поръчки предвижда също така въвеждането на електронни процедури във всички сфери. По думите на вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева системата ще се тества пилотно отново в сектора на здравеопазването. От своя страна ресорният министър Таня Андреева обеща това да стане най-късно след три месеца, като бъдат обхванати абсолютно всички медицински продукти – лекарства, болнични консумативи, доставчици на храна и напитки за лечебните заведения, на медицинска апаратура и оборудване и други.
„Стратегията изрично има за цел да гарантира и еднаквото третиране на българските участници и тези от държавите членки на Европейския съюз. Това ще се случи чрез ускорено взаимно признаване на електронни подписи и използването на т.нар. trust list, което ще способства за премахването на съществуващите технически бариери пред навлизането на европейски фирми на българския пазар“, коментира Златанова.
За да се случат всички тези промени обаче, ще е необходим и изцяло нов Закон за обществените поръчки. Планирано беше той да е готов до юли 2015 година. Разработването му започна преди няколко месеца, след приемането на новата европейска директива в областта на публичните търгове, и вече е в напреднала фаза. Но при предстоящата смяна на властта и изключително деликатната материя е малко вероятно законопроектът да бъде завършен в срок. За сравнение, последните поправки в нормативната база на обществените поръчки, които влязоха в сила на 1 юли, започнаха да се подготвят още в средата на 2013-а.
