Поредна законодателна каша, протести, блокади и… ново замазване на проблема. Схемата се повтаря през месец-два в различни сектори, но и преди и особено сега на никого не му пука. Вместо да се търсят решения, „горещият картоф“ се подмята насам-натам с едничката идея да му мислят следващите управници.
Да вземем фирмите за изкупуване на черни и цветни метали, които през седмицата блокираха пунктове на границата с Турция и Сърбия техните неволи започнаха да се оформят още през април 2011-а, когато мнозинството на ГЕРБ в парламента започна да променя Закона за управление на отпадъците в съответствие с изискванията на европейските директиви, иначе ни грозеше всекидневна санкция от над 15 хил. евро. След повече от година – през юни 2012-а, нормативните поправки станаха факт. Само че докато упражняваха нормотворческите си способности, депутатите от предишното Народно събрание сътвориха истинска каша в този бизнес. Вярно, че след множеството протести, обществени обсъждания и поправки най-строгите ограничения за търговията със скрап бяха смекчени. Но явно недостатъчно.
Напрежението от последните дни бе продиктувано от влизането в сила (след двегодишния гратисен период) на разпоредбата физическите лица безвъзмездно да предават за преработка домакински отпадъци от черни и цветни метали, и то на специално изградени общински пунктове. За целта до началото на юли кметовете на общини с население над 10 хил. души трябваше да построят съответните площадки. Но местните власти в нито един град така и не изпълниха това изискване.
Идеята на ГЕРБ бе да се обезсмисли кражбата на предмети от инфраструктурата. А проблемът според бизнеса е, че по този начин се ограничават правата на гражданите и се нарушава
конституцията. „Задължението да се предават безвъзмездно отпадъци от черни и цветни метали, които имат пазарна стойност, е вид отчуждаване. Никой собственик няма да подари отпадъците си, а ще търси начин за реализирането им срещу заплащане. Това ще е предпоставка за развитие на сивия сектор – незаконни площадки или появилите се напоследък „заложни къщи“ за метални предмети. В полза на държавата няма да постъпва и окончателният данък в размер на 10% върху стойността на отпадъците“, отбелязаха от Българската асоциация за рециклиране.
Действително хората, които имат големи количества железа по тавани и мазета и са смятали да ги предадат срещу някой лев, сега ще останат с пръст в устата. Но не тази трогателна загриженост, разбира се, изкара предприемачите от сектора на протести. Нещата са много по-прозаични и в основата на поредната бъркотия пак са парите. Само за половин година след въвеждането през 2012-а на изискването отпадъци от черни и цветни метали, които нямат битов характер, като кабели и електропроводници, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, части от подвижния железопътен състав, жп релси, пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и паметници, да се приемат и предават само при наличие на сертификат за произход, от общия оборот на бранша бяха „изтрити“ над 200 млн. лева. Както се вижда, средствата са достатъчно сериозни за опърпаната България, че да тръгнеш да блокираш пътища и да наказваш абсолютно невинни хора. Същите, а и по-големи щяха да са загубите сега, ако Министерството на околната среда и водите не бе „клекнало“ пред искането на скрападжиите и не бе удължен гратисният срок за влизане в сила на ограничителните текстове.
Заместник-министърът на екологията Чавдар Георгиев кротко обясни, че поради фактическата невъзможност за изпълнение на действащия норматив в Народното събрание е внесен проект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. „Отчитаме, че това е в интерес и на общините, и на бизнеса, тъй като действително се налага да се даде допълнителен срок за влизане в сила на действащите в момента норми. Наистина има обективни препятстващи обстоятелства по отношение дейността на бизнеса. Затова и апелираме към всички парламентарни групи да се приеме новият кратък закон за изменение и допълнение на закона за управление на отпадъците, с който ще се даде едно допълнително отлагане на действието на задълженията за забрана за изкупуване на отпадъци от физически лица до края на 2015 г.“, отбеляза Георгиев.
Естествено, никой нищо не каза защо трябваше да се чака последният момент, след като за проблема се знае поне от две години, тоест още от приемането на въпросните текстове? Може би управниците са смятали, че всичко ще отмине от само себе си, но както е тръгнало, след година и половина пак ще има протести, тъй като и дотогава нищо няма да се промени.
Колкото до представените „на пожар“ поправки в нормативната уредба, с тях се създават и други облекчения за търговците на скрап. Намаляват се например банковите гаранции за извършване на търговия с отпадъци. Според сегашните правила от фирмите се изисква да внесат 25 хил. лв. за регистрация и по 5 хил. лв. за всяка площадка, която притежават. По изчисления на бизнеса така сега над 22 млн. лв. са блокирани в банките. Ако измененията бъдат одобрени, за първоначална регистрация занапред ще се искат само 15 хил. лева.
Държавата обаче остана твърдо зад позицията си, че по всички сделки с черни и цветни метали разплащанията трябва да са безкасови. Докато от бранша настояваха това условие да не важи за сумите под 1000 лева. Поне на този етап не мина и искането за отмяна на задължителното съхранение на записите от 24-часово видеонаблюдение на площадките в продължение на една година.
–––––
Общите приходи, които реализират фирмите за скрап, са около 1.9 млрд. лева. По данните на НСИ това представлява 2.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Количеството черни и цветни метали, предадени за оползотворяване, е 1.7 млн. тона.
