На мястото на премиера, който тези дни даде знак, че може и да не си подаде оставката другата седмица, щях да скъсам нервите на хората от всички политически партии, представени в парламента. Напълно си заслужават да им се върне тъпкано това, което сториха през изминалата година от управлението на Пламен Орешарски.
Начело в списъка е червената столетница, която до последния миг от живота на този кабинет продължава да се държи като извънземна. Коментирайки загадъчната позиция на Орешарски, шефът на парламента Михаил Миков обяви, че ако той не си подаде оставката, има други начини да направи това. И сътвори парадокс – че може да му гласуват недоверие.
Да го пита човек къде му беше твърдата позиция, когато БСП и ДПС натресоха на Орешарски кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на възловата за държавата ДАНС?! Тогава лидерът на червената партия се направи на истински мъж, само и само да изстръгне одобрение за Пеевски от собствените си депутати. Когато трябваше да ги агитира за избора, Станишев тропна по масата и рече: "Или гласуваме за Пеевски, или кабинетът пада". Защо ще пада, обаче Станишев не обясни. Ама май и никой от тях не го е питал.
От кумова срама пред парламента и пред ошашавените телезрители лидерът на БСП рече друго – че трудните ситуации изисквали нестандартни решения. И пак забрави да обясни защо ситуацията е трудна и какво е нестандартното в решението един медиен магнат, бизнесмен и следовател под прикритие да оглави ДАНС. Нелогично – да, ама нестандартно…?!
Станишев обаче много находчиво се измъкна и пусна пас в полето на Орешарски, като уточни, че нестандартното предложение всъщност било на премиера.
При това положение министър-председателят нямаше кой знае какъв избор, освен да метне на гърба си тежкото бреме и да представи Пеевски като своя кандидатура. Нещо повече – премиерът дори обяви, че са били обсъждани различни варианти с ръководствата и на двете парламентарни групи (БСП и ДПС), но неговото предложение надделяло в дискусията. "Кандидатурата на Делян Пеевски натежа с това, че не е вътре в системата, а търсехме умишлено външен специалист, за да може да се преструктурират някои активности", рече Орешарски.
Спорно е дали това твърдение тогава хвана дикиш. Но и до ден днешен се чудя как можа да си изкриви езика да го каже. На всички обаче им е известно какво стана после – последваха дни, че и месеци на протести, които премиерът едва ли желае да си ги спомня. И със сигурност види ли дансинг, жлъчката ще му се възпалява.
"Братската" ДПС също въртя министър-председателя на бавен огън. В разгара на ДАНCwhitme, вече заради ДПС-арските назначения на областни управители, на протест скочи и другата половина на България – Хасково, Благоевград, Смолян, Силистра, Софийска област… Да не говорим за онзи чутовен скандал заради изтеклия документ от заседанието на регионалната структура на ДПС във Велико Търново, който стигна дори и до трибуната на Народното събрание. Документът разкри откровеното политическо кадруване и търговия с влияние, която правят дейците на движението. Тогава стана ясно, че редица кандидати за държавни длъжности се избират не според качествата им на експерти, а според партийната им лоялност. Лидерът на ДПС дори и не се опита да парира народното негодувание, заявявайки, че симпатизантите на ДПС са били дискриминирани по време на управлението на ГЕРБ и затова сега било естествено една партия да интегрира свои кадри в йерархията на властта.
Въпросната интеграция причини достатъчно главоболия на всички, вкючително и на премиера, чието мнение очевидно не е било искано. Така стана възможно в заместникминистерското кресло в скандалното Министерство на инвестиционното планиране, което цяла година не можа да защити съществуванието си, да кацне довереникът на Ахмед Доган Джейхан Ибрямов, щастливо оженен за дългогодишната секретарка на Сокола Биршен Яхова. Някой да е чул какви ги свърши Ибрямов през тези месеци?
Оказва се, че единственият, на когото премиерът не би могъл да има зъб, е бившият му колега и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. В сравнение с останалите, които уж стояха зад гърба на Орешарски, Борисов май е най-безобиден. Въпреки махленските му закачки с премиера, апелите за арести и прочие. Как да се разсърдиш на човек, който връзва бюджета така, все едно снажда два пожарникарски шланга?
Цяла година министър-председателят прекара в "окопите", пазейки се ту от приятелски огън, ту от грубоватите шеги на Борисов. Та в края на мандата си, който бе предрешен от политиката на подкрепящите го уж политически партии, съвсем естествено е да им върне тъпкано, разигравайки ги с оставката си. Така че няма да е изненада да се барикадира на "Дондуков" 1 и да си стои там, напук на всички. И да опъне на прозореца си плакат "ДАНСwhitme!". Хората ще го разберат…
