Малта е поредната дестинация, до която пътешествениците вече имат директна въздушна връзка. А маршрутът от "Летище София" до островната държава, най-малката в Европейския съюз, открива възможност за още едно привлекателно туристическо място.
Република Малта е разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на тези острови при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Кралство Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.
Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. А през 2004 г. страната става член на Европейския съюз.
И по население, и по площ, Малта е най-малката страна член на Европейския съюз, а малтийският език, близък до арабския, е единственият семитски език, официален за европейска държава. Той е говорен от около 370 000 души в Република Малта. Малтийският, наред с английския, е официален език на страната. Той е наследник на сицилийско-арабската езикова група, като значителна част от речниковия състав представлява заемки от италианския език и сицилианския диалект. Останалата част от лексикалния запас се съставлява от думи с арабски корени, като влияние върху езика има и английският. Това е единственият семитски език, използващ латиницата като своя официална азбука.
Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Не случайно около 24.2% от БВП на страната е от туризъм.
Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата й история като арена на нашествия и окупация. От 1530 г. до 1834 г. островът е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден.
Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания, през 1964 година. От тогава девизът на Малта е: Virtute et Constantia (С кураж и постоянство). Националните празници, които се празнуват, са 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.
Малта е разположена на Малтийския архипелаг, съставен от три населени (Малта, Гозо и Комино) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел) острова. Архипелагът се намира на около 90 км южно от Сицилия и на 250 км от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245.7 кв. км) – дълъг е 27 км, широк – 14,5 км, а дължината на бреговата му линия е 137 километра. Тук се намира и Валета (на малтийски: Valletta) – столицата на страната. Името на италиански е La Valetta и често може да се види изписано на български и като Ла Валета.
Населението на Валета е около 6315 души. Градът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1980-а. Една от най-големите туристически забележителноси на малтийската столица е катедралата "Св. Йоан Кръстител". В катедралният музей пък се съхранява световноизвестната картина на Караваджо "Обезглавяването на св. Йоан Кръстител".
Градът заема площ от 55 хектара, но в него има 320 архитектурни паметника, което го прави един от най-богатите на архитектурни паметници в Европа.
Брегът на Малта е скалист, съставен от множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат различни земеделски култури. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта й се обработва.
Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Остров Гозо е с четири пъти по-плодородни почви от остров Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.
