Ако не сте се родили в заможно семейство, вероятно някога сте мечтали да забогатеете. При това неприлично, с всички атрибути – имения с идеални морави и басейни, частни острови, скъпи автомобили и самолети. Дали обаче внезапното богатство носи щастие на хората? Какво се случва с онези, чиято мечта да забогатеят се превръща в реалност? С този въпрос се обърнаха към читателите си журналисти от BBC Capital.
Парите променят начина на живот – понякога към по-добро, но понякога става тъкмо обратното. Керъл Файло наблюдавала как бедните й родители внезапно забогатели – бизнесът на скромната им печатарска компания неочаквано потръгнал. Но още при първите сериозни доходи в тях се събудила и алчността. „Майка ми изпадна в зависимост от парите. Те постоянно не й стигаха – отбелязва Керъл, разказвайки, че с времето отношенията в семейството са се разрушили. – Като гледам всичко това, мога да кажа: хубаво е когато парите стигат за нормален живот. А богатството не си струва.“
Мурат Морисън е съгласен с нея. Той направил състояние, продавайки компанията си за товарни превози в края на 90-те години на ХХ век. И научил урок, който по думите му ще помни цял живот: „С парите можеш да си купиш комфорт. Но комфортът не означава щастие и удовлетворение. В продължение на няколко години се чувствах празен като барабан. Живеех в удобства, но щеше да е много по-добре, ако бях щастлив.“
Богатството показва истинска същност на човека, твърди Пол Букхайт: „Обикновено парите подчертават основните черти на характера. Ако си боклук, богатството ще те направи още по-голям боклук. Но ако имаш цел и смисъл в живота си, ако не се ограничаваш в преследване на брилянти, обвити в шоколад, парите могат да ти дадат свободата да се занимаваш с онова, което е наистина важно за теб“.
Стю Шауверман например решава да продължи да работи: „В продължение на 15 години се трудих с пот на челото, а след това продадох софтуерната си компания. Получих осемцифрена сума и цели пет дни гледах тавана. Но човек има нужда от сериозно предизвикателство. Незабавно основах нова компания и се почувствах много по-добре.“
Отрицателните аспекти на богатството може да надвишат положителните. „Когато споделяш с хората тревогите си, те си мислят: „Да ти имам проблемите.“ И вече от нищо не можеш да се оплакваш – споделя мислите си за богатството анонимен респондент. – Повечето смятат, че богатите живеят в нирвана, и не им е позволено да имат човешки нужди или емоции. Истината е, че ти си оставаш обикновен човек, но околните вече не те възприемат като такъв.“ По-късно може да възникнат проблеми и в отношенията със семейството и приятелите. „Мнозина започват да искат нещо от теб и невинаги е лесно да разбереш защо хората са толкова мили – защото им харесваш или заради парите – продължава анонимният. – А ако не си женен, ще се наложи да гадаеш, кого обича потенциалната ти половинка – теб или парите ти. И е възможно никога да не научиш отговора на този въпрос.“
Повечето анкетирани обаче се обединяват в мнението, че богатството, въпреки проблемите, свързани с него, облекчава значително живота.
Кристофър Ангъс, който е спечелил богатството си от продажбата на четири компании, казва: „По-добре е да имаш пари, отколкото да нямаш. През последните седем години живея като обезпечен човек и мога да си позволя неща, които са недостъпни за мнозина. Ходих например 25 пъти на почивка за една година и се е случвало да плащам по 20 хил. долара на вечер“.
С появата на богатството обаче се променят и очакванията. „Всичко е относително. Отначало караш „Ауди“, посещаваш хубави ресторанти и получаваш удоволствие. А след това свикваш. И търсиш нещо ново. И изведнъж разбираш, че простите неща вече не те радват“ – казва Ангъс. Той твърди, че не знаел какво да прави с парите си още преди да навърши 30 и това бързо му омръзнало: „Оказа се, че когато парите ти стигат за всеки материален обект или символ на висок статут, преставаш да изпитваш удоволствие и губиш желание да притежаваш вещи, които по-рано си искал, но не си могъл да си позволиш.“
И друг успешен предприемач, със състояние от над 20 млн. долара, пише, че парите са се превърнали в бреме за него: „Богатството „ме сполетя“ след 30-годишна възраст. Исках изобилие и го получих. Мисля си обаче, че един по-бавен път към богатството вероятно щеше да е по-полезен за моята кариера и за живота ми като цяло. Невъзможно е да се откажеш от парите. Може би само по себе си богатството не си струва? Но след като веднъж си го спечелил, не можеш да се откажеш.“
