Премиерът в оставка Пламен Орешарски показа характер и пое цялата отговорност за свършеното и несвършеното от неговите министри по време на дебатите в парламента преди сдаването на властта. Видимо успокоен, той призна, че след като е подал оставката, „напрежението е спаднало“. Не си позволи упреци към двете съуправляващи доскоро партии БСП и ДПС. В стегната реч пред депутатите той заяви, че историята ще покаже каква е била ролята на 89-то, оглавявано от него, българско правителство. А те, милите, протакаха гласуването с безсмислените си речи, защото баба, дядо и избирателят ги гледат на телевизора.
Очаквано мандатоносителят Сергей Станишев се скри от прожекторите в Народното събрание, въпреки че като такъв той можеше да присъства в парламентарната зала. Така на фона на изкуствено създадената кризисна ситуация около Корпоративна търговска банка, при наличието на срив в работата на ръководството на БНБ, на фона на удари под кръста между „другарите“ от БСП преди предстоящия им конгрес в неделя оставката на кабинета вече е факт.
Точно в 12.12 ч. на 24 юли Народното събрание я прие. В гласуването участваха 196 депутати, 180 от тях бяха „за“, 8 – „въздържал се“ и 8 – „против“. Въздържалите се оказаха от БСП, както и 7 от гласувалите „против“, плюс един от ДПС. За пръв път от месец насам в парламента се появиха и народни представители от „Атака“, които декларираха, че ще подкрепят оставката. Така и стана. Отсъства обаче лидерът им Волен Сидеров, чийто „златен пръст“ осигури кворума за парламентарното заседание, което на 29 май 2013-а гласува правителството на Орешарски.
„Добро утро, многобройно народно представителство“
удари звънецът в началото на заседанието парламентарният шеф Михаил Миков. С което недвусмислено подсказа на електората, че неосъществените обещания са заради ГЕРБ, която през последната година често бойкотираше работата на законодателния орган.
Преди гласуването на оставката парламентарните партии оцениха работата на кабинета, работил в продължение на година и два месеца. Изказванията на всички, без изключение, бяха продължение на неофициално стартиралата кампания за предсрочни избори за национален парламент на 5 октомври. „Една година непрекъснат саботаж – това бе предизвикателството на ГЕРБ, с което 42-рото Народно събрание не можа да се справи“, заяви председателят на ПГ на „Коалиция за България“ Атанас Мерджанов в декларация от името на групата. „Дано 43-ият парламент не е такъв, защото тогава ще трябва да се избира между парламентаризма и ГЕРБ“, каза още той. И допълни, че „ГЕРБ действа като група за саботаж – нападките им рядко бяха политически, по-скоро бяха лични, често обидни. Борисов често обявяваше война, от неговите думи струи презрение към институциите, към Народното събрание, към парламентаризма и в крайна сметка презрение към демокрацията.“ Не че не е прав. Но все пак поводът бе оставката на правителството. Редно беше да оцени свършеното. Съпартийката му Корнелия Нинова обаче, в качеството си на председател на социалната комисия и като кандидат-лидер на БСП, похвали всички благини, които кабинетът и парламентът са сторили, за да се подобри животът на хората. А соченият като фаворит на Станишев за негов партиен наследник енергийният министър Драгомир Стойнев по това време отсъстваше от залата. Въпреки че минути преди заседанието даде пространно телевизионно интервю за бъдещето на БСП и енергийните приоритети на страната ни.
Може би Стойнев на финала се е обидил
на премиера Орешарски. Защото той подаде оставката на правителството, което съвсем отговорно не взе ключови за соцпартията решения – първото е изборът за българския еврокомисар. Известно е, че кандидатурата на външния министър в оставка Кристиян Вигенин е номинация на БСП. Премиерът обаче е твърдо зад Кристалина Георгиева – фаворитът на новия председател на Европейската комисия Жан Клод Юнкер. За напрежението по случая между червените и министър-председателя показват думите на Вигенин от сряда: „Намирам за напълно адекватно това правителство да предложи българския еврокомисар. Аргументите, че този кабинет скоро си отива, важат със същата сила за едно техническо правителство, назначено от президента, което ще управлява между два и три месеца“, коментира той чак от Грузия. От друга страна обаче, вицепремиерът Даниела Бобева заяви същия ден, че на правителственото заседание темата е обсъждана, но „когато решим, ще съобщим официално кой е избран“.
За следващото правителство остава и решението какво е бъдещето на проекта с американската компания „Уестингхаус“ за изграждането на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Правителството даде заден ход и така счупи хатъра на министър Стойнев, който първо бе казал, че конкурс ще има, но след свое посещение в САЩ преди около месец пристъпи към директни преговори.
За бъдещето на „Южен поток“ – също приоритет на БСП – държавата продължава да мълчи.
От всичко това следва, че твърденията, според които премиерът е бил под чехъла на партията мандатоносител , са, меко казано, несериозни. Въпреки че по думите му двамата със Станишев се чували често. Но в деня на оставката разговор не са имали. Така че коментарът по темата става излишен.
Но остава отворен въпросът
доколко честна е била играта
между Станишев, Местан и премиера относно живота на кабинета „Орешарски“. Лидерът на ДПС заяви в четвъртък, че правителството не си отива заради пресконференцията на ръководството на партията му на 5 юни, на което той лично обяви курс към предсрочни избори и скорошна оставка на кабинета. Дали е бил искрен, ще разберем единствено ако един ден Орешарски разкрие тайните около трудното си, по думите му, управление. Но в кулоарите на властта се мълви, че в един момент премиерът сам е заявил на Местан и Станишев: „Аз бях дотук. От мен се искат неща, които няма как да подпиша. Няма как да се съглася с тях.“
На тази среща, състояла се в една от първите вечери на юни, лидерите на ДПС и БСП си стискат ръцете на сутринта заедно да обявят общи действия към предсрочни избори. Обаче Станишев преспал при жена си и…на другия ден поискал той да е следващият премиер. На по-другия ден вече ДПС даде насоката на държавата. Звучи логично, нали?
Иначе на прощаване с кабинета Местан даде висока оценка „на първото правителство на политическо малцинство от последните 20 години“. Разграничи се от оценките на опозицията за разруха и катастрофа в държавата, припомни как министрите са работили в тежки условия и със стратегии за оцеляване, докато страната ни се е нуждаела от тежки реформи. Но пропусна да отбележи, че пенсионната например беше стопирана именно от ДПС.
И забележете само: като проблем Местан изтъкна, че политическият процес не е успял да изгради
култура на коалиционността
При положение че споразумение между партията му и БСП няма и проблемите на това правителство тръгнаха от твърдоглавието, с което движението се опита да наложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Едногодишните протести не стреснаха хората на Доган и през последната година те буквално се окопаха във всички възлови държавни ведомства.
И още нещо разбра публиката от Местан на 24 юли: „Политиците са длъжни да намерят формулата на управлението, но не и да се преосмисля формата на държавно управление.“ ДПС директно се обяви срещу идеите за президентска република. Вярно е, че и за двата си мандата Георги Първанов (президент на България 2002-2012-а)бе избиран и с гласовете на българските турци. Но истината е, че те сами не могат да изстрелят свой човек на „Дондуков“2. А променим ли формата на управление – ДПС остава зад борда. Такъв нишан даде лидерът на ДПС към евентуалния си нов партньор ГЕРБ. Но, нали и в политиката
всичко е въпрос на баланс на интереси
Стигнахме и до Бойко Борисов. Той, разбира се, пое тежкия кръст да е бъдещ премиер на България пред уважителните погледи на няколко репортерки в кулоарите на парламента. Сякаш забравил заканата си от сряда: „Ако нямам мнозинство от 121 депутати, отивам в опозиция.“ Но това е той – човекът партия. Макар че структурите на партията му все още се държат от клиента на прокуратурата – неговия партиен заместник Цветан Цветанов. Той пък призова към смирение, обясни, че ГЕРБ не е виновна за противопоставянето в парламента. И призова всички към равносметка на тема „защо българските политици са сред най-хулените. На това му се казва гьон суратлък! Подсъдим политик да ни учи на морал.
Що се отнася до коментираната до втръсване номинация на Пеевски за шеф на ДАНС, след гласуваната оставка на правителството на въпроса „Кой?“, Орешарски изненадващо отвърна:
„Рано е още“
За БСП той каза, че е поканен на конгреса им в неделя, но дотогава има време и ще си помисли дали да присъства.
За какво ли му е да ходи? Той си свърши експертната работа. Не предаде предателите си. Стига вече е обирал срама на партиите!
Премиерът: Работихме в най-сложната политическа среда
Сто процента от решенията на Министерски съвет са взети колективно от кабинета. Не очаквах, че мандатът ще бъде лесен. Оказа се по-труден от очакванията ми, но съм благодарен, че имахме възможността да работим в интерес на хората.
Оглавих правителство без широка парламентарна подкрепа и наложих експертен модел на управление. Представих програмни намерения, управленска програма, която беше в началото на всяка наша дейност. Работихме в най-сложната политическа среда. Изпълнихме преобладаваща част от нашия ангажимент до края на май тази година. Ръководихме се от интереса на хората – въпреки съпротивата, която срещахме всекидневно.
Всички бизнес индикатори нараснаха за времето на краткото управление. Имахме успешна емисия на държавните облигации въпреки предстоящите избори и затварянето на една от големите търговски банки. Направихме крачка напред по отношение на доходи, пенсии и социални програми. Разкрити са над 40 000 нови работни места в реалния бизнес.
Справихме с едно от най-големите предизвикателства – бежанската вълна.
Не достигна време и политическо съгласие за реформиране на здравеопазване, образование и административни структури.
През последния месец партиите, които подкрепяха кабинета, предопределиха настоящата оставка. Ние продължихме да работим не защото сме се вторачили в постовете си, а защото имахме работа да вършим.
Благодаря на тези, които са подкрепяли кабинета, както и на опозицията за градивната критика. Винаги съм гледал на вас като на представители на огромното мнозинство български граждани, които имат поне една обща цел. За мен беше чест да работя за осъществяването на общите цели за по-добрия живот на българските граждани.
(Из словото на Пламен Орешарски пред депутатите.)
