Пак ще се почва с въпрос „КОЙ?“ и това си е. На изпроводяк медиите отново питаха освободения току-що от Народното събрание като премиер Пламен Орешарски кой предложи Пеевски. Досега Орешарски умоляваше да не го карат да лъже, питайки го за истината. И задавайки му нерационални въпроси. Този път комуникацията отбеляза напредък с отговора: „Рано е още“.
И довчерашният премиер се оказа прав с оглед призива на „Протестна мрежа“ всички български граждани да подкрепят усилията за превръщане на България в нормална държава. Пояснено е, че това означава държава, която служи на своите граждани, а не на мафията. Според мрежовиците моделът „КОЙ“ оставал без отговор. Страната се управлявала с тефтерчета и заповеди, медии бухалки мачкали всяко гражданско усилие за промяна, а мафията си е стиснала ръцете с политиците.
След като диагностицира заразата, „Протестна мрежа“ отправи призив към всички граждани, неправителствени организации или политически партии, които застават на страната на хората и срещу модела „КОЙ“, да го демонтират и преосноват България. Опа-а-а-а, имало значи и политически партии, готови да вземат страната на хората! Не, не е случайна тази вметка в призива на „Протестна мрежа“. Има дори обръщение към хората от властта, които знаят мръсните тайни на модела, да се задействат и да освободят страната от тежкия захват на самозабравилата се върхушка. Имало много достойни съдии и членове на регулаторни органи, журналисти, учители, лекари, предприемачи, професионалисти – хора, които, работейки всеки ден, се сблъскват с несправедливостта и произвола. В резюме: „Обръщаме се към всички вас: Действайте! Без страх и съображения. За да можем да гледаме децата си в очите“.
Патетично описание на проблем, който е зле идентифициран. Първо – количествено, после – качествено. Въпросът „КОЙ предложи?“ е безкрайно по-незначителен от въпроса „КОЙ прие?“. А приемат всички, стига да имат изгода. То е като при проституцията – всички са жертва на принуда, но тя рядко се налага със заповеди и бухалки. При това е абсолютно вярно, че тези, които са част от проблема, не могат да бъдат част от решението. Но ако проблемът е множествен и склерозира всички, къде е решението? Ами тези познавачи на мръсните властови тайни, призовани да се обърнат срещу самозабравилата се върхушка, не са ли същите, на които нещо не е предложено? И колцина ще останат достойни, ако утре нещо им бъде предложено?
Тези дни научихме, че заради смъртни заплахи срещу италианския журналист Микеле Албанезе властите му дали тежка охрана. Писал колегата срещу калабрийската мафия „Ндрангета“, писал – та се забравил. Босовете обаче му простили всички репортажи за трафик на оръжие и наркотици. Това, което не му простили, е, че показал как празнуват. Снимал и описал религиозна церемония, състояща се в процесия в чест на Богородица. Статуята на Божията майка бива носена от тарторите на мощните калабрийски кланове, а процесията с хоругвите приключва пред дома на местния върховен бос, където всички правят дълбок поклон. Начело крачели кметът и енорийският свещеник (братовчед на боса), след тях всички първенци на държавни и общински служби, както и частният бизнес. А след тях – всички жители. Единственият, който напуснал процесията в знак на протест, е старшина от корпуса на карабинерите.
Разликата в това как мафията си стиска ръцете с политиците в Италия и как – в България, е само в повода и декора. И в двата случая зрелището обаче се прави от населението. И там, и тук всички са наясно „КОЙ“ поръчва музиката. Как обаче да бъде решен проблемът, ако всички са част от него? Който не е предложен, той не е приел. А как да бъдат убедени тези хора, че проблем изобщо има? Все едно някой у нас да повярва, че преди едногодишното управление на кабинета „Орешарски“ проблемът „КОЙ“ не съществуваше. Или че при следващото управление той ще бъде приключен.
Какво струват гражданските призиви пред казаното за депутата Пеевски от депутата Бат Сали? Известният с управлението на „частно енерго“ за ромите в Самоков съпартиец на Пеевски го окачестви като „важен стълб в ДПС, доказал се със своите качества“. Макар че не идвал на работа и добрите му дела оставали тайна за медиите, Пеевски бил човек с голям размах и респект, рутиниран политик, който имал какво да покаже на младите. Въобще нужен бил не просто за Народното събрание, но и за просперитета на Република България. Хайде сега на пързалката – „КОЙ“ предложи „Бат Сали?“
