Десетилетното усилие да се направи по-справедлива система за разпределяне на подоходните данъци отново претърпя крах. А уж беше стигнала до финалната права тази пролет. Множеството проблеми на разкъсваното от противоречия българско общество оставиха един от най-важните проблеми на финансовата децентрализация в България без последствия. На въпрос на в. „БАНКЕРЪ“ ще започнат ли от догодина общините да получават част от подоходните данъци, преотстъпени им от Националната агенция за приходите, представителите на Министерството на финансите отговориха, че това вече не ги интересува, и че дори ако се възобнови общественият интерес по темата, няма време за законови промени. „Събираме си бумажките и си тръгваме“, казаха високопоставени източници от „Раковски“ 112. Така безславно отидоха в „кръглата папка“ проекти и варианти за практическа реализация и десетки човекодни труд в министерството и в Националното сдружение на общините в Република България.
Средно около 50 лв. на година щеше да е данъкът върху доходите, който щяхме да плащаме към общинския, а не към държавния бюджет от 1 януари следващата година. Така щяха да остават повече пари по местоживеене и жизнената ни среда трябваше да се подобри значително. След като Съветът по децентрализация одобри анализа за необходимостта от подобно разпределение, правителството „Орешарски“ планираше от 2015 г. да преотстъпи на общините част от данъка върху доходите на физическите лица. Разчетът в анализа е правен при варианта държавата да дава на местните бюджети 3% от налога. При алтернативния вариант – да бъдат преотстъпени 2%, средната сума ще е 32 лв. на жител.
В 27 общини размерът на преотстъпения данък би бил средно 173 лв. на жител. Най-голям ще е в Челопеч, където общината ще получи по 609 лв. от данъка върху доходите на всеки жител. В тази група влизат още София, Банско, Варна, Търново, Елин Пелин, Костинброд, Несебър, Пловдив, Марица, Козлодуй, Севлиево и други.
За 130 общини средните приходи от данъка върху доходите щяха да са 34 лв. на жител, а за 68 селища приходите ще са средно 17 лв. на човек. Най-малко пари ще влязат в Каолиново – едва по 8 лв. на жител.
Около 1.327 млрд. лв. щяха да са приходите на общините от данъка върху доходите, ако държавата им преотстъпи 3%, и 1.098 млрд. лв. при варианта за 2%, става ясно още от анализа. Така собствените приходи на общините ще се изравнят с държавната субсидия. Това, според заключенията на документа, ще накара местните власти да следят по-стриктно за събирането на приходите и да са по-активни в привличането на инвеститори.
Към момента има два готови варианта за събирането на общинската част от данъка. Единият е да се вземе за база данъка върху доходите според регистрацията на фирмите. Работодателите, казано най-общо, ще трябва да декларират и внасят в НАП два вида данък върху доходите – за централния бюджет и за съответния общински бюджет, на чиято територия е фирмата. Тук обаче бизнесът скочи: трябвало да се извърши огромна работа, а всичко щяло да породи огромна хамалогия – да се създадат нови 40 млн. допълнителни записа, за да може от досегашния авансов десятък на всеки работник да се раздели в пропорция осем към две. Това според бизнеса ще изисква харчове за нов софтуер. „Не искаме да сме хамали на НАП“, около тази позиция са се обединили работодателите и по всяка вероятност и при възобновено обсъждане няма да отстъпят.
Другият вариант е данъкът върху доходите да се преостъпва на общините на база на адресната регистрация на хората. При него данъкоплатецът ще има водещата роля – негова грижа ще бъдат декларациите за общинския данък и плащането на вноските. Всеки работещ ще трябва да следи да не изпусне сроковете, за да не плаща наказателни лихви. Колкото до сроковете – те могат да бъдат на три или на шест месеца, но още не е решено.
Според Емил Савов, заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България, нагласата сред членовете на работната група била да се настоява пред Съвета по децентрализацията да се приеме вторият вариант. Той бил доста по-справедлив и щял да спомогне да се тушират различията в икономическото развитие между отделните общини, което пък би намалило изравнителните субсидии, които отпуска хазната. Първият вариант разтварял ножицата, защото общините с развита индустрия, земеделие или туризъм ще богатеят за сметка на пограничните и слаборазвитите райони във вътрешността на страната.
Немалко експерти наблягат на един съществен елемент – да не стане така, че богатите общини да станат още по-богати, а бедните – още по-бедни. С този мотив през 2011 г. правителството на ГЕРБ си изми ръцете и отказа да прави каквото и да било.
Най-конфликтният въпрос – за размера на отстъпката за общините, обаче все още е неясен. Страните са се съгласили, че това трябва да бъде решено на най-високо политическо ниво, когато започне обсъждането на бюджета за следващата година. „Общините настояваме за 3% от десятъка, които да остават при нас, това прави около 700 млн. лв. при сегашната макрорамка“, каза Савов. Нагласата на финансовото ведомство, разбира се, изразена анонимно, била да не се отстъпва повече от един процент от подоходния данък.
