Историята с политическата, институционална и т. нар. банкова криза лъсна. Случи се в петък, в пътуващия към историята на България 42-ри национален парламент. Малко след 10 часа на 25 юли президентът Росен Плевнелиев си позволи безпрецедентна намеса в работата на законодателния орган. В нарочно изявление до нацията, с присъщата за него усмивка, той пожела актуализация на държавния бюджет, разрешение за служебното правителство да договоря външни заеми и смяна на управителя на БНБ. Същото направи и ден по-рано на консултациите с парламентарните партии, два часа след като Народното събрание гласува оставката на кабинета „Орешарски“.
„Правните норми са важни, но не единствени – необходимо е отговорно поведение“, отбеляза Плевнелиев пред депутатите, мотивирайки първите си две предложения. Очаквано, ГЕРБ и ДПС застанаха твърдо зад държавния глава, БСП бяха категорично против.
„Стана ясно, че той поставя условя, които далеч надвишават конституционните му правомощия“, заяви от трибуната председателят на ПГ на „Коалиция за България“ Атанас Мерджанов. Левицата е склонна единствено на промени в бюджета на здравната каса. „Актуализацията на бюджета не е акт, който следва да се гласува бързо по неясни причини. Това са думи на самия президент, който точно преди една година наложи вето на актуализацията на бюджета именно с тези аргументи. Той иска служебното правителство да може да иска заеми, за да си осигури комфортен буфер. Президентът търси консенсус по въпроса за БНБ. Една година не само че самият той не работи за консенсус, а направи всичко възможно за изостряне на политическата конфронтация“, изтъкна Мерджанов. Той изрази позицията, че разпускането на парламента не означава разпускане на парламентарната система и заменянето й с президентска. „Нека оставим на българския народ да каже кой е най-достоен да се заеме с решаването на въпросите за БНБ, дълговете, бюджета“, призова шефът на парламентарната група на червените.
Седмица преди да подаде оставка, правителството „Орешарски“ внесе в парламента проект за актуализация на бюджета, но БСП го оспориха, а финансовият министър каза, че не е задължително това да се случва, защото оставял значителен фискален резерв.
ГЕРБ и ДПС обаче са на друго мнение. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС)обяви, че партията му винаги е подкрепяла правителството и не иска да го бламират. Цонев сигурно е забравил пресконференцията от 5 юни, когато Лютви Местан на практика детронира кабинета, искайки неговата оставка.
Спектакълът продължи с участието на необичайно кроткия Бойко Борисов, който пък изтъкна какъв голям компромис за ГЕРБ ще е да подкрепи актуализацията на бюджета. И там може би са забравили как от седмици бият барабана за такова нещо. Но понеже за ДПС и ГЕРБ гражданите има значение основно по време на избори, Борисов завъртя паралелен сюжет. Видите ли, във връзка с уговорките за плавен преход към стабилност той бил склонен да оттегли исканията на неговата партия за актуализация с далеч по-големи параметри, стига да бъде приета поне предложената от самото правителство.
Колкото до управителя на БНБ Иван Искров, той трябвало да бъде сменен и на неговото място да седне Калин Христов, сегашният подуправител на Централната банка и бивш финансов министър в служебното правителство на Марин Райков. Същото предложение – едно към едно, е направил по време на консултациите в четвъртък и самият държавен глава.
Част от българските политици си въобразяват, че стоят над всичко и всички. Ама Борисов искал да сменя Искров още преди пет години! Да го е сменил. Само че тогава ДПС бяха на друго мнение. И той, нали е добър, се съгласил. Да де, ама по онова време ДПС нямаха все още мераци към институцията за разлика от днес. По този повод Мерджанов обобщи: „Маските паднаха!“ Налице бяха нова коалиция между ГЕРБ, ДПС и президента. Тя настоявала в един глас за гуверньор на Централната банка да бъде избран човек, който е искал въвеждането на банкова ваканция.
Първите две желания на най-новата политическа конфигурация вероятно ще станат факт. Защото ГЕРБ имат 94 депутати, а ДПС – 36. И това е достатъчно, за да бъдат гласувани предложенията на президента с обикновено мнозинство. Така нареченият Златен пръст дори няма да е необходим. Доказателство за това е насроченото в петък със 114 от гласовете на ГЕРБ и ДПС извънредно заседание на парламента на 29 юли, предложено от Цонев. БСП светкавично поиска кабинетът в оставка да оттегли актуализацията на бюджета, на което Орешарски отговори с две думи: „Ще помисля.“ За избора на нов гуверньор обаче са необходими две трети от депутатските гласове и тази работа трудно ще се случи.
И БСП върна мандата
Атанас Мерджанов от „Коалиция за България“ върна веднага връчения му в петък (25 юли) от президента Росен Плевнелиев проучвателен мандат за съставяне на правителство. Същото стори ден по-рано ГЕРБ. Очаква се ДПС да получат следващия мандат и отново да го върнат, за да бъде спазена договорката между политиците да се осигури бързо назначаване на служебен кабинет. Очаква се това да стане около 5 август.
Междувременно някои медии разпространиха информации, че Атанас Мерджанов е нарушил конституцията, тъй като според нея право на мандат има предложеният от съответната група представител за премиер. „Няма такова нещо. Сутринта колегите депутати ме номинираха за премиер, всичко е оформено според закона“, обясни за „БАНКЕРЪ“ Мерджанов.
