Още с повдигането на обвинение за неизгодна седлка прокуратурата е предопределила оправдателната присъда на Йордан Лечков за ремонтите на дом за стари хора и детска градина, поради което няма основания за възбновяване на приключилото дело. Това става ясно от решение на Върховният касационен съд (ВКС), с което е оставено без уважение искането на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на процеса, сочи „Правен свят“.
Става дума за делото срещу бившия кмет на Сливен, по което той бе съден за сключени два договора с дружеството „Стройинвест“ за ремонт на Дома за стари хора и на детска градина „Еделвайс“. Според прокуратурата, като възложител Лечков е допуснал завишени цени за строително-ремонтните работи, както и завишен процент на допълнителни и непредвидени разходи. В резултат на това е произлязла значителна вреда за общината от 1,375 млн. лева. Делото бе гледано в Кърджали заради отводи на съдиите в Сливен.
То приключи окончателно през ноември м.г., когато Лечков бе оправдан и от Окръжен съд-Кърджали, но след това главният прокурор Сотир Цацаров поиска да бъде възобновено. Аргументите на Цацаров бяха, че са игнорирани показания на важни свидетели, не са анализирани правилно събития около създаването на гражданското дружество „Стройинвест“ и не са ползвани заключения по експертизи.
Според ВКС обаче, показанията на въпросните свидетели изобщо не са били от значение за изясняване на делото и затова не са обсъдени в мотивите на решаващите съдилища. Относно експертизите ВКС подчертава, че при обвинение за неизгодна сделка по чл. 220 от Наказателния кодекс, от съществено значение би било експертно заключение, което да установи възможност за сключване на по-изгодни от процесните договори, а не просто заключение, че хипотетично съществува такъв вариант.
Интересни са изводите на Върховния съд относно оплакването на главния прокурор за съществено нарушение на материалния закон, в което се казва, че Лечков неправилно е оправдан по това обвинение. Съдът припомня, че съставомерно поведение на Лечков по това обвинение е налице, когато се установи категорично, че като длъжностно лице той е сключил умишлено неизгодна сделка, с която е нанесъл значителни вреди. Прокуратурата обаче не е представила доказателства, че към инкриминираната дата на 6 юни 2008 г. е съществувала възможност тези два договора да бъдат сключени при по-добри условия.
Съдът дори подсказва, че по-адекватно е щяло да бъде обвинение за безстопанственост или за престъпление по служба, а не това за неизгодна сделка, което не може да се докаже.
