След като номерът на депутатите от "Коалиция за България" да провалят кворума в пленарната зала и да отложат гласуването на актуализацията на държавния бюджет не мина, председателят на парламентарната група на партията Атанас Мерджанов нападна ГЕРБ и ДПС, че ревизията на парите е опит да бъде узаконен един грабеж. Затова социалистите са категорично против промените в държавните финанси, предложени от правителството, който били немотивирани.
"Бюджетът е основен инструмент на политиката на всяко правителство, а след като има такова в оставка и две от трите парламентарно представени сили са върнали мандата за съставяне на ново в рамките на този парламент, въпросът е чия политика ще изпълнява този бюджет – на президента, на ГЕРБ и ДПС. Сега няма ново правителство и нова политика, единственото, с което разполагаме, е преразпределението на политически сили в парламента и президентските свръхамбиции“, подчерта Мерджанов.
Той коментира остро внесеното от ГЕРБ предложение да се даде право на служебното правителство да тегли международни заеми. „Как да се съгласим да подпишем празен чак на едно правителството, чиято единствена задача трябва да е организирането на честни избори. Цитират ни прецедента от 1997 г. , но сега ситуацията не е като тогава, сега служебното правителството смята ли да въвежда валутен борд“, подчерта още той.
Социалистът нарече абсурден миш-маш сегашната ситуация в парламента, при която се стигна до там, че партията мандатоносител ще гласува против предложението на правителството, а довчерашната опозиция в лицето на ГЕРБ ще подкрепи предложението на тези, чиято оставка искаше цяла година. Мерджанов настоя още премиерът в оставка Пламен Орешарски да отговори честно дали наистина се налага ремонт на държавния бюджет, след като Пламен Орешарски отхвърли искането на БСП да оттегли предложението на кабинета за ревизия на парите в държавата.
Очаквано изказването на Мерджанов разгневи депутатите от ГЕРБ, които призоваха БСП да спре с твърденията, че актуализацията на бюджета е на президента и премиера. "Тя е за българските граждани", включи се в споровете депутатът Ивайло Московски.
В близките седмици фискалният резерв ще достигне рекордните 9 млрд. лева, заяви от своя страна Румен Гечев от БСП. Според него тази сума вече е заложена в бюджета и към момента няма никакви основания за безпокойство. Освен това постъпленията от преки данъци в хазната растат, посочи червеният депутат. Той обаче призна, че постъпленията от ДДС и от мита бележат спад, тъй като кабинетът не е успял да реши кадровите проблеми в митниците.
Колегата му Янаки Стоилов разкритикува остро финансовия министър в оставка Петър Чобанов за заложените в актуализацията на бюджета параметри.
Социалистът обяви, че е готов още утре да внесе законопроект, отнасящ се за банки, които са поставени под особен надзор. Промените гласят, че гражданите, които имат гарантирани вложения да могат да ги вземат на третия месец, след като БНБ е влязла в банката. Реално така хората ще могат да си вземат парите от КТБ още през септември.
Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев се изненада от критиките на левицата към техния финансовия министър и попита защо не са го сменили, ако не са били доволни от работата му.
Иначе в актуализацията се предвижда бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма за 2014 г. да бъде увеличен със 725 млн. лв. или 0.9 % от прогнозния БВП.
С разчетите към законопроекта се предвижда дефицитът по консолидираната фискална програма да не надвиши 2 197.3 млн. лв. (2.7 % от прогнозния БВП) за годината, при първоначално планиран с разчетите за 2014 г. – 1 472.3 млн. лева (1.8 % от прогнозния БВП).
С предложената промяна в държавните финанси се предвижда намаление на предвидените приходи от ДДС с около 500 млн. лв. (0.6 % от прогнозния БВП) спрямо заложените за 2014 г., което намалява напрежението за постигане на актуализираната цел за бюджетния дефицит.
Заложени са и парите, които отиват допълнително за Здравната каса и които вече бяха гласувани на първо четене.
В мотивите си за актуализация на бюджета кабинетът посочва и възникналата извънредна ситуация около поставянето под особен надзор на Корпоративна търговска банка, както и нуждата от засилване на фискалните буфери и адаптиране на фискалната рамка към променените параметри по приходите и разходите по консолидираната фискална програма. В контекста на предлаганото засилване на фискалните буфери и увеличаване на дефицита се поражда необходимост от поемане на нов държавен дълг в размер до 3.4 млрд. лв. (4.2 % от прогнозния БВП) през 2014 г., с което максималния размер на държавния дълг към края на годината да възлезе на 21.2 млрд. лв. (26.3 % от прогнозния БВП).
